— Може и да удължим бъдещето ви.
— Това е без значение. Вече ви казахме всичко, което знаем.
Великов забарабани с пръсти по бюрото.
— Значи продължавате да твърдите, че сте попаднали случайно на острова.
— Да.
— И очаквате да ви повярвам, че от всички острови и плажове на Куба госпожа Лебарон е била изхвърлена на брега точно на мястото — без да е знаела предварително — където се намира съпругът й?
— Честно казано, аз също трудно бих го повярвал. Но се случи точно това.
Великов го изгледа кръвнишки, но като че ли долови нотка на честност в гласа на Пит, макар да му беше трудно да я приеме.
— Разполагам с цялото време на света, господин Пит. Убеден съм, че просто отказвате да дадете важна информация. Ще си поговорим пак, когато не сте толкова самонадеян. — Той натисна един бутан върху бюрото си, с който повика пазача. По лицето му имаше усмивка, но не и задоволство. Усмивката всъщност беше тъжна.
— Трябва да ме извините за внезапните ми действия — каза Фос Глай. — Но от опит знам, че неочакваното дава по-добри резултати от дългото очакване.
Дума не бе изречена повече, след като Пит влезе в стая номер шест. Едва прекрачи прага, и Глай, който стоеше зад открехнатата врата, заби юмрук в гърба му, точно над бъбрека. Той изпъшка от болка и за малко не припадна, но успя някак да се задържи прав.
— И тъй, господин Пит, сега, когато съм удостоен с вниманието ви, може би ще пожелаете да ми кажете нещо.
— Някой да ви е казвал, че сте психопат? — промълви Пит през стиснати зъби.
Видя изхвърлянето на юмрука — очакваше го — пое удара и се претърколи назад към стената, просна се на пода и се направи на припаднал. Усети вкус на кръв в устата си и почувства, че лявата страна на лицето му започва да изтръпва. Държеше очите си затворени, а тялото — отпуснато. Трябваше да се справи с този набит садистичен подлец, да прецени реакциите му и да предугади кога и къде ще нанесе следващия си удар. Не беше възможно да спре жестокостта му. Единствената цел на Пит беше да издържи на разпита, без да бъде осакатен.
Глай отиде до мивката, напълни кофа с вода и я плисна върху Пит.
— Хайде, господин Пит. Доколкото умея да преценявам хората, сигурен съм, че ще можете да издържите на още юмруци.
Пит непохватно се изправи на четири крака, изплю кръв върху циментовия под и убедително, дори жално изохка.
— Не мога да ви кажа нищо повече от това, което вече казах — промълви той.
Глай го вдигна с лекота, сякаш вдигаше дете, и го тръшна на стола. С крайчеца на окото Пит забеляза приближаващия се със силен замах юмрук на Глай. Сви се, за да намали силата на удара и юмрукът го улучи малко над едната му буза, под слепоочието. Той застина неподвижен за няколко секунди, за да поеме зашеметяващата болка, после се престори отново на изпаднал в несвяст.
Нова кофа с вода го обля и той пак започна да стене. Глай се наведе ниско над лицето му.
— За кого работите?
Пит вдигна ръце и притисна тупкащата си от болка глава.
— Джеси Лебарон ме нае да открия какво е станало със съпруга й.
— И сте излезли на брега от подводница.
— Излетяхме от Флорида Кий с дирижабъл.
— Целта на идването ви тук е била да съберете информация за прехвърляне на военна сила в Куба.
Пит изглеждаше напълно объркан и сбърчи вежди.
— Прехвърляне на военна сила ли? Нямам представа за какво говорите.
Този път Глай удари Пит в горната част на корема и изкара и последния кубически сантиметър въздух от него. После спокойно седна и зачака реакция.
Пит се вцепени, докато се мъчеше да си поеме дъх. Стори му се, че сърцето му е спряло. Усети вкус на жлъчен сок в гърлото си, по челото му избиха капки пот, а белите му дробове сякаш се бяха свили на топка. Стените на стаята затрепкаха и се разлюляха пред очите му. Глай като че ли се усмихваше в края на дългия тунел.
— С какви заповеди дойдохте на Кайо Санта Мария?
— С никакви — едва чуто отвърна Пит.
Глай стана и се приближи за нов удар. Пит мъчително се изправи на крака, олюля се и започна да се свлича с клюмнала на една страна глава. Беше разбрал колко струва Глай и улучи слабото му място. Като повечето садисти, и Глай беше в основата си страхливец. Сега щеше да се сепне и заблуди.
Глай се приготви да замахне, но изведнъж замръзна от изумление. Пит вдигна юмрук от пода, извъртя рамо и с всичката си останала сила го стрелна напред. Ударът попадна в носа на Глай, скашка хрущяла и раздроби костта. Последваха два леви удара и един кос удар в тялото. Изпита чувството, че удря каменния ъгъл на Емпайър Стейт Билдинг.