Всеки друг би се проснал по гръб на пода. Глай обаче само помръдна назад с няколко сантиметра и остана прав с лице, започващо да почервенява от ярост. От носа му течеше кръв, но той не обърна никакво внимание. Вдигна юмрук и го стовари върху Пит.
— Ще те убия за това.
— Ето ти още — отвърна Пит враждебно, грабна стола и го запрати към него.
Глай просто го отби с ръка настрани. Пит долови хитростта в очите му и разбра, че скоростта на замаха му щеше да отстъпи пред животинската сила.
Глай изкърти мивката от стената, като буквално я изтръгна от водопроводните тръби и я вдигна над главата си. Направи три крачки напред и я метна към Пит. Пит отскочи настрани и се наведе. Докато мивката летеше към него като сейф, падащ от високо здание, той разбра, че се е забавил с част от секундата. Вдигна инстинктивно ръце в безпомощен жест, за да отблъсне летящата маса от желязо и порцелан.
Спасението на Пит дойде от вратата. Единият ъгъл на мивката се удари в бравата и я изби. Вратата се отвори и Пит изхвръкна заднешком в коридора и се просна в краката на слисания пазач. Остра болка в слабините и дясната ръка прониза едната страна на тялото и главата му. С посивяло лице и с напъни за повръщане, той успя да се удържи да не припадне и се изправи на крака, подпирайки ръце на стената.
Глай вдигна мивката от вратата и загледа Пит с поглед, който можеше да се определи единствено като убийствен.
— Ти си мъртъв, Пит. Ще умираш бавно, малко по малко, и ще се молиш да те освободя от мъките ти. Когато се видим следващия път, ще натроша всяка кост на тялото ти и ще изтръгна сърцето ти.
В очите на Пит не се четеше страх. Болката започваше да стихва и да се сменя с въодушевление. Беше оцелял. Имаше много рани, но пътят му бе разчистен.
— Когато се видим следващия път — каза той отмъстително, — ще нося голяма бухалка.
36.
Пит заспа веднага след като с помощта на пазача се върна в килията си. Събуди се точно след три часа. Полежа още няколко минути, давайки възможност на съзнанието си постепенно да влезе в ритъм. По тялото и лицето му нямаше място, което да не е наранено, но поне костите му бяха здрави. Беше се избавил.
Той стана, прехвърли крака на пода и постоя малко така, изчаквайки да премине световъртежа му. После стана и започна да прави гимнастика, за да разкърши схванатото си тяло. Почувства се отмалял, но се насили да продължи упражненията и постепенно мускулите и ставите му възстановиха гъвкавостта си.
Пазачът дойде с вечерята и си отиде, но и този път Пит ловко успя да блокира ключалката — беше усъвършенствал действията си така, че да не му треперят пръстите и да не оплеска нещо в последната минута. Ослуша се и след като не чу стъпки или гласове, излезе в коридора.
Времето му беше скъпо. Имаше да върши много неща, а разполагаше само с няколко часа мрак, за да успее. Дълбоко съжаляваше, че няма да може да се сбогува с Джордино и Гън, но всяка минута задържане в обекта намаляваше шансовете му за успех. Първата му работа беше да намери Джеси и да я вземе със себе си.
Откри я зад петата врата, която пробва да отвори. Тя лежеше на циментовия под само върху едно мръсно одеяло. По голото й тяло нямаше никакви белези от рани, но красивото й лице беше цялото в тъмночервени подутини. Глай хитро си бе изкарал злобата, унижавайки достойнството й и осакатявайки най-ценното предимство на красивата жена — лицето й.
Пит се наведе и повдигна главата й с двете си ръце. Лицето му изразяваше нежност, но погледът му беше обезумял от гняв. Целият се изпълни с мъст. Не помнеше някога да е изпитвал такова необуздано чувство за отмъщение. Изскърца със зъби и леко я разтърси, за да я събуди.
— Джеси, Джеси, чуваш ли ме?
Устните й трепнаха, очите й се отвориха и се заковаха върху лицето му.
— Дърк? — изстена тя. — Ти ли си?
— Да, дойдох да те изведа оттук.
— Да ме изведеш…? Но как?
— Намерих начин да избягаме.
— Но ние сме на остров. Реймънд каза, че не е възможно бягство от острова.
— Скрил съм извънбордния мотор от надуваемата ни лодка. Ако успея да направя сал…
— Не! — прошепна тя непреклонно.