Джеси се помъчи да се надигне до седнало положение. Подпухналото й лице доби съсредоточен израз. Пит нежно я хвана за раменете и й попречи.
— Не се движи — каза й той.
— Трябва да вървиш сам — рече тя.
— Няма да те оставя в това положение.
Тя немощно поклати глава.
— Не. Аз само ще увелича вероятността да те заловят.
— Съжалявам — отвърна с равнодушен глас Пит, — но искаш, не искаш, ще тръгнеш с мен.
— Нима не разбираш — примоли се тя. — Ти си единствената ни надежда да бъдем спасени всички. Ако се върнеш в Щатите и разкажеш на президента какво става тук, Великов ще ни остави живи.
— Какво общо има това с президента?
— Повече, отколкото предполагаш.
— Значи Великов е прав — има заговор.
— Не губи време да гадаеш. Върви, моля те, върви! Твоето спасение ще бъде спасение и за нас.
Пит се изпълни с огромно възхищение към Джеси. Сега тя приличаше на захвърлена кукла, осакатена и ненужна, но той разбра, че външната й красота се допълва и от вътрешна — съчетание от смелост и решителност. Той се наведе и я целуна нежно по подутите й, разтворени устни.
— Ще се справя — увери я той. — Но ми обещай да издържиш, докато се върна.
Джеси се постара да се усмихне, но устните й не се подчиниха.
— Ти си направо полудял. Не можеш да се върнеш в Куба.
— Не бъди толкова сигурна.
— Желая ти успех — прошепна тя. — Прости ми, че обърнах живота ти с краката нагоре.
Пит се захили, но в очите му бликнаха сълзи.
— Точно затова мъжете харесват жените — защото никога не ги оставят да скучаят.
Той я целуна още веднъж по челото и се отдалечи със стиснати до побеляване на кокалчетата юмруци.
Изкачването по стълбата във вентилационната шахта засили болките в ръцете му и когато стигна последното стъпало, Пит се спря да си почине, преди да отвори капака и да се промъкне в тъмния гараж. И този път двамата войника бяха увлечени в игра на шах. Явно това им беше станало навик, с който убиваха скуката по време на дежурството си. Те рядко поглеждаха към превозните средства, паркирани извън канцеларията им. Нямаше причина да се случи нещо непредвидено. Момчетата вероятно са механици, помисли си Пит, а не пазачи.
Той огледа по-основно гаража: поставки за инструменти, рафтове за туби с масло, склад за бензин и резервни части, товарни автомобили и строителни машини. Отстрани на товарните автомобили се виждаха резервните двайсетлитрови туби за бензин. Пит внимателно започна да отваря капачките и накрая се натъкна на една пълна туба. В останалите бензинът беше до половината или по-малко. Той затърси пипнешком по една от поставките за инструменти и напипа гумена тръба. Използва я, за да източи бензин от резервоара на един от товарните автомобили. Не беше в състояние да носи повече от две туби с по двайсет литра гориво. Сега проблемът беше как да ги прекара през вентилационния отвор на покрива.
Пит взе въжето за теглене, което висеше на едната стена и завърза двата му края за дръжките на бензиновите туби. Хвана средата му и се покатери върху гредите. С поглед към механиците, за да следи дали вниманието им е съсредоточено върху играта на шах, той бавно издърпа една по една тубите до тавана и ги избута пред себе си във вентилационната шахта.
След две минути вече ги тътреше през двора на обекта към дренажния канал, минаващ в подножието на оградата. Бързо раздалечи пръчките на металната решетка и изскочи навън.
Небето беше ясно и сред морето от звезди плуваше четвърт от луната. Чуваше се само лек шепот на вятър, а нощният въздух беше студен. Трескаво се замоли морето да е спокойно.
Без определена причина този път тръгна покрай отсрещната страна на пътя. Придвижваше се бавно. Много скоро започна да чувства, че тежките туби ще откъснат ръцете му от ставите. Краката му затъваха в пясъка и се налагаше да спира на всеки двеста метра, за да си поеме дъх и да изчака болките в ръцете му да се уталожат.
Пит се препъна и се просна на земята пред едно широко сечище, заобиколено от гъста палмова горичка, толкова гъста, че стволовете на дърветата почти се опираха едни в други. Протегна ръка напред и заопипва наоколо. Пръстите му докоснаха метална мрежа. Тя се сливаше с пясъка и почти не се виждаше.
Воден от любопитство, той остави тубите и запълзя предпазливо по периферията на сечището. Металната решетка стърчеше с около пет сантиметра над земята и минаваше през целия диаметър на откритата площ. В средата се изгубваше и образуваше вдлъбнатина като купа. Той прекара ръце по стволовете на палмите, обточващи периферията.