Те се оказаха изкуствени. Стъблата и листата бяха направени от алуминиеви тръби, покрити с калъфи, излети от зърнеста пластмаса. Бяха над петдесет, боядисани с камуфлажни цветове, за да измамят американските шпионски самолети и силните им снимачни камери.
Купата представляваше огромна радио и телевизионна антена във формата на чиния, а фалшивите палми се явяваха хидравлични лостове, които я издигаха и спускаха. Пит остана удивен от случайно направеното си откритие. Сега вече знаеше, че заровен под пясъка, на острова се намира голям свързочен пункт.
Но с каква точно цел?
Нямаше никакво време да размишлява. Беше твърдо решен да избяга оттук. Продължи да върви в мрака. Селището се оказа по-далече, отколкото си спомняше. Целият подгизнал от пот и тежко задъхан от изтощение, той най-сетне прекрачи в двора, където беше скрил двигателя на лодката. С облекчение остави тубите за бензин, просна се върху захвърления дюшек и подремна около час.
Не можеше да си позволи по-дълга почивка, но и тази доста го ободри. Освен това помогна и на мисловния му процес. Така му хрумна една идея, която беше толкова проста за осъществяване, че той дори се зачуди как не се е сетил за нея по-рано.
Занесе тубите с бензин до лагуната. После се върна да вземе двигателя. Започна да тършува в купищата от отпадъци и намери съвсем запазена къса талпа. Остана да свърши най-неприятната работа. Неволята е майка на изобретателността, започна да се насърчава Пит.
След четирийсет и пет минути той вече теглеше старата вана по пътя за морето.
Използвайки талпата за напречна греда, Пит закрепи двигателя в единия край на ваната. След това почисти филтъра и продуха тръбопроводите за горивото. Парче ламарина, огънато във вид на конус, му послужи за фуния, с която напълни резервоара на двигателя. Като запушеше с палец долния край на фунията, можеше да загребва с нея и вода. Последното нещо, което му оставаше да направи, преди да запуши с парцал изпускателния отвор на ваната, беше да откърти четирите й мрежести крака с един железен прът.
Наложи се да дърпа стартерното въже дванайсет пъти, преди двигателят да изпращи, да зацепи и да запърпори. Тогава избута ваната до по-дълбоки води и когато тя заплува, той се метна вътре. Баластовото тегло на тялото му и двете туби с бензин я правеха изненадващо стабилна. После спусна вала на витлото във водата и избута лоста за скоростта до положение „Напред“.
Чудноватият плавателен съд бавно излезе от лагуната и пое към главния канал. Сноп лунни лъчи показваше, че морето е спокойно и вълните не са по-високи от половин метър. Пит насочи цялото си внимание в тях. Трябваше да мине през крайбрежните вълни и до изгрев-слънце да увеличи колкото се можеше повече разстоянието между себе си и острова.
Той намали скоростта и започна да следи движението на вълните и да ги брои. Девет тежки вълни се разбиха една върху друга, като оставиха дълга бразда, преди прииждането на десетата. Той избута дросела до „Пълен напред“ и се настани в кърмовата част на ваната. Следващата вълна беше ниска и се разби непосредствено пред него. Ваната се заклатушка, витлото възпря водата и съдът се издигна върху гребена на следващата вълна, миг преди тя да успее да се извие.
Пит нададе дрезгав вик, когато остави крайбрежните вълни зад себе си. Най-опасното беше минало. Знаеше, че ако бъде открит, щеше да е само чиста случайност. Ваната беше прекалено малка, за да бъде засечена от радар. Той намали скоростта, за да пести гориво. Потопи ръка във водата и прецени, че се движи със скорост около четири морски мили. Би трябвало до сутринта да излезе от кубински води.
Вдигна поглед към небето, определи местоположението си, избра си звезда, по която да се води, и пое курс към Бахамския канал.
Трета част
Селенос 8
37.
30 октомври 1989
Казахстан, СССР
Като огнено кълбо, по-ярко от сибирското слънце, „Селенос 8“ се издигна към мразовитото синьо небе, носейки на борда си 110-тонна лунна станция с екипаж. Супер ракетата с четири стартови двигателя, произвеждащи 6 340 000 килограма тяга, изхвърли след себе си оранжево-жълт пламък, дълъг 300 метра и широк 90 метра. Бял дим обгърна стартовата площадка и ревът на двигателите раздрънча стъклата на прозорците в радиус от двайсет километра. Отначало ракетата пое нагоре толкова тромаво, че беше трудно да се каже дали изобщо се движи. После обаче набра скорост и с грохот се вряза в небето.