Най-накрая Полевой прониза с поглед Майски.
— Държа да чуя обяснение.
— Присъствието на Лебаронови беше непредвидено — рече кратко Майски.
— На госпожа Лебарон и екипажа й, може би, но в никакъв случай не и на съпруга й. Защо Великов го е взел от кубинците?
— Генералът сметнал, че Реймънд Лебарон можел да се окаже полезна пионка при преговорите с Държавния департамент на САЩ, след като братята Кастро бъдат отстранени.
— Добрите му намерения са довели до опасна игра — отбеляза Полевой.
— Великов ме увери, че Лебарон се държи под силна охрана и му се подават фалшиви сведения.
— Въпреки това винаги съществува вероятност Лебарон да разбере за действителното предназначение на Кайо Санта Мария.
— Тогава той просто ще бъде заличен от лицето на земята.
— А Джеси Лебарон?
— По мое мнение тя и приятелите й ще се окажат полезни наивници, чрез които да стоварим вината за запланувания от нас нещастен случай на прага на ЦРУ.
— Дали Великов или някой от постоянните ни агенти във Вашингтон са разкрили някакви планове на американското разузнаване да внедрят техни хора на острова?
— Не — отвърна Майски. — Проучването на членовете на екипажа на дирижабъла показа, че никой от тях няма настоящи връзки с ЦРУ или с военните им.
— Не искам повече проучвания — заяви твърдо Полевой. — Вече сме съвсем близо до успеха. Предай думите ми на Великов.
— Ще му бъде наредено.
На вратата се почука и влезе секретарката на Полевой. Без да каже дума, тя му подаде лист хартия и излезе от кабинета.
Изведнъж лицето на Полевой почервеня от гняв.
— По дяволите! Тъкмо споменах за опасност и ето ти я налице!
— Моля?
— Дойде спешен сигнал от Великов. Един от затворниците е избягал.
Майски нервно размърда ръце.
— Това е невъзможно. На Кайо Санта Мария няма лодки, а ако онзи е имал глупостта да реши да плува, то или ще се удави, или ще бъде изяден от акулите. Който и да е той, няма да стигне далече.
— Името му е Дърк Пит и според Великов е най-опасният от всички.
— Опасен или не…
Полевой му направи знак с ръка да замълчи и започна да се разхожда по килима с лице, изразяващо дълбока тревога.
— Не бива да допускаме нищо непредвидено. Крайният срок за кубинската ни авантюра трябва да се изтегли с една седмица напред.
Майски поклати глава в знак на несъгласие.
— Корабът няма да стигне навреме в Хавана. Освен това не можем да променяме датите на честването. Фидел и всеки високопоставен член на правителството му ще присъстват на речта. Колелата на операцията по експлозията са задвижени. Нищо не може да се направи за промяна на избрания вече подходящ момент. „Ром и кока-кола“ трябва или да бъде прекратена, или да продължи да следва графика.
Измъчван от нерешителност, Полевой събираше и отделяше длани.
— „Ром и кока-кола“! Ама че глупаво име за операция от такава величина!
— Още една причина да не я отменяме. Дезинформационната ни програма за заговор на ЦРУ, целящ разрухата на Куба, вече е започнала да се разчува. Изразът „Ром и кока-кола“ е американски патент. Правителството на никоя друга държава няма да заподозре, че операцията е тайно подготвена в Москва.
Полевой сви примиренчески рамене.
— Много добре, но не ми се мисли за последствията, ако въпросният Пит оцелее по някакво чудо и се завърне в Съединените щати.
— Той вече е мъртъв — заяви самонадеяно Майски. — В това съм сигурен!
38.
Президентът надникна през вратата на кабинета на Даниел Фосет и махна с ръка.
— Не ставай. Искам само да ти кажа, че се качвам горе да обядвам тихо и кротко с жена си.
— Не забравяйте, че след четирийсет и пет минути имаме среща с началниците на разузнаването и Дъг Оутс — напомни му Фосет.
— Ще дойда навреме.
Президентът си тръгна и взе асансьора за жилищните помещения на втория етаж на Белия дом. В апартамента на Линкълн го чакаше Айра Хейгън.
— Имаш уморен вид, Айра.
Хейгън се усмихна.
— Нощи наред не съм мигнал.
— Докъде я докарахме?
— Открих самоличността на деветимата члена на „тайното ядро“. За седем от тях научих всичко. Само Ленард Хъдсън и Гунар Ериксън са все още извън мрежата.