— Да, да. Не е излъгал — потвърди нетърпеливо Сандекър. — Ами другите?
— Няма други. Пит е бил сам във ваната.
— Къде?
— Капитанът се кълне, че го е намерил във вана с извънбордов двигател.
Познавайки Пит, Сандекър нито за миг не се усъмни в думите на Монфорт.
— Кога най-рано ще можеш да го качиш на хеликоптер и да го свалиш на най-близкото летище, за да бъде превозен до Вашингтон?
— Знаеш, че това е невъзможно, Джим. Не мога да наредя да го освободят, преди подводницата да влезе в док в базата си в Чарлстън.
— Не затваряй, Клайд. Сега ще се обадя в Белия дом и ще получа разрешение.
— Нима разполагаш с такава власт? — усъмни се Монфорт.
— Дори и с нещо повече.
— Ще ми кажеш ли какво става там, Джим?
— Повярвай ми, няма да ти се прииска да бъдеш въвлечен в тази работа.
В Белия дом се даваше официална вечеря в чест на министър-председателя на Индия Раджив Ганди, който беше на обиколка на добра воля из Съединените щати. Актьори и профсъюзни лидери, спортисти и милиардери — всички те се бяха отърсили от мненията и различията си и се събраха заедно като съседи на неделна забава.
Бившите президенти Роналд Рейгън и Джими Картър разговаряха и се държаха така, сякаш никога не са напускали Западното крило на Белия дом. Застанали в един ъгъл, изпълнен с цветя, държавният секретар Дъглас Оутс и Хенри Кисинджър си разправяха случки от войната, а защитникът с шампионска титла от „Хюстън Ойлърс“ стоеше пред камината и най-открито се бе вторачил в бюста на говорителката на новините по Ей Би Си Сандра Малоун.
Президентът вдигна тост в чест на министър-председателя Ганди, а после го представи на Чарлс Мърфи, който наскоро бе прелетял над Антарктика в балон с горещ въздух. Съпругата на президента се приближи до тях, хвана мъжа си под ръка и го поведе към дансинга.
Един от помощниците на президента улови погледа на Дан Фосет и му кимна да излезе от залата. Фосет го последва, изслуша го, после се отправи към президента. Веригата на издаване на заповеди беше добре смазана.
— Моите извинения, господин президент, но току-що пристигна куриер с фактура от Конгреса, която трябва да разпишете преди полунощ.
Президентът кимна с разбиране. Не ставаше дума за никаква фактура. Това беше код за спешно съобщение. Той се извини на жена си и се запъти към един малък частен кабинет. Изчака Фосет да затвори вратата и тогава вдигна слушалката на телефона.
— Президентът слуша.
— Обажда се адмирал Сандекър, господин президент.
— Да, адмирале, какво има?
— На другата ми линия е началникът на Военновъздушните сили в Карибско море. Той току-що ме уведоми, че един от моите хора, който изчезна с Джеси Лебарон, е бил спасен от една наша подводница.
— Знае ли се кой е?
— Да. Дърк Пит.
— Този човек трябва да е или неунищожим, или голям късметлия — каза президентът с нотка на облекчение в гласа. — Кога най-рано ще бъде тук?
— Адмирал Клайд Монфорт чака на телефона за разрешение да му осигури незабавен транспорт.
— Можете ли да ме свържете с него?
— Изчакайте така, господин президент.
Настъпи кратко мълчание, последвано от прещракване, след което президентът заговори:
— Чувате ли ме, адмирал Монфорт?
— Да, чувам ви.
— Насреща е президентът. Познахте ли гласа ми?
— Да, господин президент.
— Искам Пит да пристигне във Вашингтон възможно най-бързо. Разбрано?
— Разбрано, господин президент. Ще се погрижа реактивен самолет на Военновъздушните сили да го докара до военновъздушната база „Андрюс“ преди разсъмване.
— Осигурете пълна безопасност на тази задача, адмирале. Задръжте подводницата в морето и поставете пилотите и всеки, който е на сто метра от Пит, под строга охрана за три дни.
След кратко мълчание се чу:
— Заповедите ви ще бъдат изпълнени.
— Благодаря ви. А сега, моля, дайте ми отново адмирал Сандекър.
— Слушам ви, господин президент.
— Чухте ли? Адмирал Монфорт ще достави Пит в базата „Андрюс“ призори.
— Ще отида лично да го посрещна.
— Добре. Оттам го закарайте с хеликоптер до главното управление на ЦРУ в Лангли. Мартин Броган и представители на кабинета ми и на Държавния департамент ще чакат там, за да го изслушат.