— Научих, че сте имали тежко пътуване.
— Не бих го препоръчал на никой турист — отвърна Пит.
— Искате ли нещо за ядене или пиене? — любезно предложи Броган. — Може би чаша кафе или закуска?
— Ако е възможно бутилка студена бира…
— Разбира се. — Броган вдигна телефона и направи поръчка. — Пристига след минута.
Заседателната зала беше обзаведена стандартно. Стените и килимът бяха с един и същ неутрален бежов цвят, а мебелите изглеждаха като закупени от разпродажба. Нямаше никакви картини или някаква украса, които да й вдъхват живот. Беше зала, предназначена единствено за делова работа.
На Пит му бе предложен стол в единия край на масата, но той отклони поканата. Задните чу части все още не му позволяваха да сяда. Всички погледи бяха насочени към него и той се почувства като обитател на зоологическа градина в неделен следобед.
Броган му се усмихна предразполагащо.
— Моля, разкажете ни всичко, което сте чули и видели от самото начало. Разказът ви ще се записва на магнетофон и на ръка. След това ще започнем да ви задаваме въпроси. Не възразявате, нали?
Бирата пристигна. Пит отпи дълга глътка и започна да излага събитията от излитането от Кий Уест до въодушевлението му от появата на подводницата над повърхността на водата на няколко метра от потъващата вана. Не спестяваше нищо, говореше бавно, като описваше всяка подробност, колкото и маловажна да беше тя. Разказът му отне близо час и половина, но всички го слушаха съсредоточено, без да го прекъсват за въпроси. Когато най-сетне свърши, той настани внимателно натъртеното си тяло на ръба на стола и спокойно загледа как всеки от присъстващите сведе глава към записките си.
Броган обяви кратка почивка, докато бъдат донесени въздушните снимки на Кайо Санта Мария, папките с данни за Великов и Глай и копия на записа от изложението на Пит. След четирийсетминутното проучване на материалите, Броган пръв започна с въпросите.
— Носили сте оръжия в дирижабъла. Защо?
— От прожекции на мястото на потъналия „Циклопи“ се видя, че той лежи в кубински води. Решихме, че ще е разумно да вземем за всеки случай устойчив на куршуми параван и ракетна пускова уредба.
— Съзнавате, разбира се, че своеволното ви нападение над кубински патрулен хеликоптер е било нарушение на правителствената политика. — Въпросът бе зададен от един мъж, за когото Пит си спомни, че работи в Държавния департамент.
— Следвах по-висш закон — отвърна Пит със саркастична усмивка.
— И какъв е този закон, ако смея да попитам?
— Идва от някогашния Див запад, определяли са го като закон за самозащита. Кубинците първи откриха огън, с близо хиляда изстрела — някъде толкова ги преброих — и чак тогава Ал Джордино ги свали.
Броган се усмихна. Почувства, че Пит му допада.
— Главният ни интерес сега е насочен към описанието ви на руското съоръжение на острова. Казвате, че островът не се охранява.
— Единствените пазачи, които видях над земята, са поставени на портала на обекта. На пътищата и на плажовете няма патрули. Като предохранителна мярка служи само електрифицираната ограда.
— Това обяснява защо инфрачервените снимки не са открили никакви признаци на човешка дейност — обади се един анализатор на разузнавателни данни, който разглеждаше снимките.
— Това не е присъщо на руснаците — изрази мнението си друг служител на ЦРУ. — Те почти винаги издават някоя тайна база, като я претрупват с мерки за безопасност.
— Не и този път — отбеляза Пит. — В случая са заложили на другата крайност и са спечелили. Генерал Великов изтъкна, че това е най-чувствителното им военно съоръжение извън Съветския съюз. И доколкото подразбирам, никой от вашето управление не е подозирал до момента за съществуването му.
— Признавам, че е възможно да сме били измамени — каза Броган. — Стига това, което ни разказахте, да е вярно.
Пит го изгледа с леден поглед. После мъчително стана от стола и се запъти към вратата.
— Щом тъй мислите, добре. Излъгах ви. Благодаря за бирата.
— Мога ли да попитам къде отивате?
— Да свикам пресконференция — отвърна Пит, обръщайки се право към Броган. — Заради вас губя ценно време. Колкото по-бързо съобщя за бягството си и поискам освобождаването на Лебаронови, Джордино и Гън, толкова по-бързо Великов ще бъде принуден да преустанови мъченията и да не ги убива.