Мускулите на лицето на Броган се изпънаха. От факта, че такова свръхсекретно съоръжение е било построено на не повече от триста километра от бреговете на Съединените щати, шефът на Централното разузнавателно управление трудно можеше да остане равнодушен.
— Пред какво сме изправени, ако се случи най-лошото?
— Опасявам се, че това, пред което сме изправени — отвърна Чарли — представлява електронно усъвършенствано и мощно съоръжение, способно да заглушава радио и телефонни връзки, а после, като използва технологично разликата във времето, да дава възможност на ново поколение компютризиран синтезайзер да имитира гласове и да променя разговорите. Ще се удивиш, когато чуеш как думите ти могат да бъдат манипулирани по телефона, без да усетиш промяната. Всъщност Управлението за национална сигурност има същия вид съоръжение на борда на един кораб.
— Значи руснаците са ни изпреварили — рече Броган.
— Вероятно тяхната технология е по-груба от нашата, но както изглежда, те са с една крачка по-напред.
Жената от разузнаването се обърна към Пит.
— Казахте, че островът се запасява с продоволствия от подводница.
— Така ме увери Реймънд Лебарон — отвърна Пит. — А доколкото успях да видя от бреговата линия, там нямаше пристанище.
Сандекър въртеше между пръстите една от пурите си без намерението да я пали. Посочи с нея Броган и каза:
— Очевидно, Мартин, руснаците пред нищо не са се спрели, за да попречат на вашето разузнаване над Куба.
— Страхът им от разкриване излезе наяве по време на разпита — уточни Пит. — Великов беше убеден, че сме платени ваши агенти.
— Тогава не бива да виним прекалено негодника — каза Броган. — Сигурно появата ви здравата го е стреснала.
— Господин Пит, можете ли да опишете хората, които сте заварили на официалната вечеря? — попита един мъж с вид на научен работник, облечен с шарен пуловер.
— Грубо казано, имаше някъде към шестнайсет жени и дванайсет мъже…
— Жени ли казахте?
— Да, жени.
— Какъв тип? — попита жената.
Пит трябваше да уточни:
— В какъв смисъл?
— Ами, нали разбирате… — заговори сериозно жената, — съпруги ли, хубави неомъжени момичета или проститутки.
— Всичко друго, но не и проститутки. Повечето носеха униформи и вероятно бяха от персонала на Великов. Онези, които имаха брачни халки, изглежда, бяха съпруги на присъстващите кубински цивилни и военни.
— Какви ги върши Великов? — възкликна Броган, без да се обръща към някого. — Кубинци и жените им на свръхсекретен обект? Направо е неразбираемо.
Сандекър се загледа замислен в ръба на масата.
— Разбираемо е — рече той, — ако Великов използва Кайо Санта Мария за нещо друго, освен за електронен шпионаж.
— Какво имаш предвид, Джим? — попита Броган.
— Островът представлява чудесна база за действия, насочени към свалянето на правителството на Кастро.
Броган го изгледа смаян.
— Откъде знаеш за това?
— Президентът ме уведоми — отвърна надменно Сандекър.
— Разбирам — каза Броган, но по всичко личеше, че нищо не разбира.
— Вижте какво, наясно съм, че работата е изключително важна — намеси се Пит, — но с всяка минута, в която разсъждаваме, приближаваме Джеси, Ал и Руди все по-близо до смъртта им. Очаквам вашите хора да направят всичко, за да ги спасят. Като начало можете да уведомите руснаците, че сте научили за задържането им от мен, тъй като съм избягал оттам.
Призивът на Пит бе посрещнат с тягостно мълчание. Никой, освен Сандекър, не го гледаше. Най-явно избягваха погледа му хората от ЦРУ.
— Извинявайте — обади се с леден тон Броган, — но не смятам, че това ще е разумен ход.
Очите на Сандекър изведнъж засвяткаха от гняв.
— Внимавай какво говориш, Мартин. Знам, че в съзнанието ти се оформя макиавелски заговор. Но се вслушай в предупреждението, приятелю. Ще си имаш работа с мен, а аз нямам намерение да оставя приятелите си да бъдат буквално хвърлени на акулите.
— Изправени сме пред много рискована игра — отвърна Броган. — Ако държим Великов в тайна, можем да извлечем по-голяма полза.
— И да пожертвате няколко живота в името на разузнавателна игра ли? — жлъчно вметна Пит. — Няма да стане.
— Моля ви, имайте малко търпение — продължи с умолителен глас Броган. — Съгласен съм да пуснем версия, че знаем, че Лебаронови и хората от НЮМА са живи. А после ще обвиним кубинците, че са ги задържали в Хавана.