— За „дребния“ инцидент с деветимата мъртви съветски космонавти.
— Онези, които изчезнаха при по-раншните мисии на „Союз“ ли?
— Не — отвърна президентът. — Деветимата руснаци, които бяха убити на лунните сонди „Селенос“.
Хъдсън сграбчи ръба на масата и загледа така, сякаш електрически ток го разтърси.
— Космическите сонди „Селенос“ не бяха с екипаж.
— Руснаците искаха светът да мисли така, но всъщност във всяка сонда имаше по трима души. В моргата на нашата болница „Уолтър Рийд“ лежат труповете на един от екипажите, така че, ако искате, можете да огледате останките.
Никой от мъжете нямаше подобно намерение. Те се считаха за граждани с нравствено съзнание, които работят за родината си. Последното нещо, което всеки очакваше да види, поглеждайки се в огледало, беше отразеният образ на хладнокръвен убиец. Това, че президентът държеше присъстващите в ръцете си, щеше да е слабо казано.
Хейгън седеше като вцепенен. Това беше ново за него.
— Ако проявите търпение — продължи президентът, — ще си позволя да смеся фактите с предположения. Първо, вие и вашите лунни колонизатори извършихте невероятно постижение. Моите поздравления, а в близките седмици и на целия свят, за постоянството и таланта ви. Вие обаче несъзнателно сте извършили ужасна грешка, която лесно може да хвърли петно върху успеха ви. В стремежа си да развеете знамето със звездите и ивиците, сте пренебрегнали международния договор за използване на космоса, ратифициран през 1984 година от Съединените щати, Съветския съюз и други три държави, като на своя глава сте обявили луната за американска суверенна собственост и фигуративно казано, сте поставили знак „По нарушителите ще се стреля“. Единствено вие стоите зад унищожаването по някакъв начин на трите съветски лунни сонди. Едната от тях — „Селенос 4“ — е успяла да се върне до земята и в продължение на година и половина, до възстановяването на управлението й, е обикаляла в орбита около нея. Съветските космически инженери се опитали да я приземят в степите на Казахстан, но корабът се повредил и паднал близо до Куба. Под прикритието, че тръгва да търси потънало съкровище, вие сте изпратили Реймънд Лебарон да открие сондата преди руснаците. Издайническите белези на повредата, причинена от колонизаторите ви, е трябвало да бъдат заличени. Кубинците обаче изпреварват и вас, и руснаците и изваждат потъналия космически съд. Вие едва сега научавате за това, а руснаците все още нищо не подозират. Освен ако…
Президентът замълча за миг и додаде:
— Освен ако Реймънд Лебарон вече не е признал вследствие на мъчения, че знае за „Колонията Джърси“. Научих от високо място, че кубинците са го заловили и са го предали на съветското военно разузнаване — ГРУ.
— Реймънд няма да проговори — вметна гневно Хъдсън.
— Може и да не се наложи — каза президентът. — Защото преди няколко часа анализаторите на разузнавателни данни, които бях помолил да изследват отново съветските космически сигнали, получени от „Селенос 4“ при навлизането й в плътния атмосферен слой, са открили, че данните на сондата на лунната повърхност са били предавани на наземна станция за следене на цели, намираща се на остров Сокотра, близо до Йемен. Осъзнавате ли последствията, господа?
— Осъзнаваме накъде биете. — Думите бяха изречени от генерал Фишър. — Руснаците може и с очите си да видят колонията Джърси.
— Да, и вероятно вече са събрали две и две и са стигнали до заключението, че нашите хора там имат нещо общо с гибелта на сондите им „Селенос“. И бъдете сигурни, че ще си отмъстят. Без обаждания по горещата линия, без съобщения, пускани по дипломатически път, без съобщения за ТАСС или за „Правда“. Битката за луната ще се води тайно и от двете страни. Когато съберете точките, господа, резултатът ще бъде, че вие сте предприели война, която по всяка вероятност няма да може да бъде спряна.
Мъжете около масата седяха смаяни и объркани, зашеметени и разгневени. Но разгневени само защото не бяха предвидили последствията, за които едва сега научаваха. Трябваха им няколко минути, за да проумеят жестоката истина.
— Споменахте за съветско отмъщение, господин президент — заговори Фосет. — Като как я виждате тази вероятност?
— Ами поставете се на мястото на руснаците. Цяла седмица преди тяхната лунна станция „Селенос 8“ да бъде изстреляна, те са по следите ви. Ако бях президентът Антонов, щях да наредя мисията да бъде трансформирана от научно проучване във военна операция. Почти не се съмнявам, че когато „Селенос 8“ се прилуни след двайсет часа, броени от този момент, специален отряд съветски командоси ще обкръжи и нападне колонията Джърси. Кажете ми тогава, ще може ли базата да се отбранява?