— Но аз не съм, както се изразявате, „обучен за битки“.
— Вашата задача е просто да заведете отряда до военното съоръжение и да му покажете вентилационната шахта на гаража. После се връщате на брега и стоите под прикритие до приключването на мисията.
— Имате ли график на нападението?
Клайст болезнено изкриви лице.
— Предпочитаме определението „тайна операция“, а не „нападение“.
— Извинете, никога не съм чел наръчника ви по семантика.
— В отговор на въпроса ви, приземяването е определено за два часа сутринта след четири дни, броени от днес.
— След четири дни може да се окаже много късно за спасяването на приятелите ми.
Клайст се показа истински загрижен.
— Работим по сбита програма и сме свели практическото обучение до минимум. Трябва ни време, за да предвидим всяка подробност, всяка особеност. Планът трябва да бъде непробиваем, както са го разработили компютърните ни тактически програми.
— Ами ако се стигне до човешка грешка в плана ви?
И последната отсянка на приятелско благоразположение по лицето на Клайст се стопи и се смени с леден, суров израз.
— Ако се стигне до човешка грешка, то тя ще се дължи на вас, господин Пит. Като се изключи безупречно замисленото нападение, успехът или провалът на мисията ще се стовари с цялата си тежест на вашите рамене.
Хората от ЦРУ проявяваха особено старание в работата си. Водеха Пит от кабинет в кабинет, подлагаха го на интервю след интервю, като спазваха времетраенето с точност до секундата. Изпълнението на плана за неутрализиране на Кайо Санта Мария напредваше с бързината на пожар в прерия. Разпитът на Пит от полковник Клайст продължи близо три часа, след което го пое Мартин Броган. Пит стигна до заключението, че съществуват хиляди резервни планове за завладяване на всеки един остров в Карибско море и на всеки един народ от Централна и Южна Америка. Компютризираните военни игри предоставяха серия от възможности. Всички специалисти по тайните операции трябваше да подберат програма, която да се доближава най-много до характера на обекта, а после и да се усъвършенства.
Пит бе подложен на пълен физически преглед и чак след това му бе разрешено да обядва. Лекарят заключи, че е годен, натъпка го с високо ефикасни витамини и му заръча да си ляга рано, преди сънливото му съзнание да се е размекнало.
Повериха го на грижите на бавачка — стройна жена, с високи скули и сплетена коса. Тя неизменно го съпровождаше до съответната стая в съответния час. Представи му се с името Алис — без презиме, без длъжност. Беше облечена с лек светлокафяв костюм и дантелена блуза. Пит я намери за доста хубава и се улови, че се пита как ли би изглеждала излегната върху сатенени чаршафи.
— Господин Броган е уредил да се храните в служебната трапезария — уведоми го тя с маниера на истинска екскурзоводка. — Ще вземем асансьора.
Пит изведнъж си спомни нещо.
— Трябва да се обадя по телефона.
— Съжалявам, но не е възможно.
— Мога ли да попитам защо?
— Забравихте ли, че сте считан за мъртъв? — попита Алис със сериозен тон. — Едно обаждане на приятел или любима жена ще провали цялата операция.
— Да бе, „Една изтървана дума може и кораб да потопи“ — отвърна ехидно Пит. — Слушайте, трябва ми информация от един съвършено непознат човек. Няма да му казвам истинското си име.
— Съжалявам, не е възможно.
Пит я оприличи на издраскана грамофонна плоча.
— Заведете ме до телефон, иначе ще направя нещо непростимо.
Жената го погледна въпросително.
— Като какво например?
— Ще си ида вкъщи.
— Тук господин Броган дава заповедите. Не може да напускате сградата, преди да е станало време да тръгнете за лагера ни в Сан Салвадор.
Пит тръгна след нея по коридора. В един момент изведнъж се обърна и влезе в стая, на чиято врата не пишеше нищо. Мина спокойно покрай стъписаната секретарка и продължи към вътрешния кабинет. Дребен мъж с ниско подстригана бяла коса и увиснала от единия край на устата му цигара нанасяше странни маркировки върху една диаграма. Той вдигна глава и го загледа с вид на приятно изненадан човек.
Пит пусна най-очарователната си усмивка и рече:
— Моля да ме извините, може ли да използвам телефона ви?