— Ако работите тук, значи знаете, че използването на чужд телефон противоречи на разпоредбите на Управлението.
— Е, в такъв случай разпоредбите не се отнасят за мен — отвърна Пит, — защото не работя тук.
— Все едно, няма да ви дадат външна линия.
— Ще видим.
Пит вдигна слушалката и помоли телефонистката да го свърже с кабинета на Мартин Броган. След секунди се обади личната секретарка на Броган.
— На телефона е Дърк Пит. Ако обичате, уведомете господин Броган, че ако до една минута не ми разреши да използвам телефона, ще направя грандиозна сцена.
— Кой се обажда?
— Вече ви казах.
Пит се заинати. Отказвайки решително да приеме „не може“ за отговор, в продължение на двайсет минути той руга, крещя и направо се държа отвратително, докато накрая Броган се съгласи да му дадат външна линия, но само при условие, че Алис стои до него и подслушва разговора.
Алис го въведе в малък частен кабинет и му посочи телефонния апарат.
— Тук сме с вътрешна централа. Кажете номера на телефонистката и тя ще ви свърже.
Когато Пит чу гласа на телефонистката, първо я попита:
— Извинете, как се казвате?
— Джени Мърфи — отвърна секси глас.
— Джени, да започнем с информация от Балтимор. Нужен ми е телефонния номер на фирмата за морски изделия „Уихокън“.
— Само секунда и ще ви го набера.
Джени взе номера от „Справки“ в Балтимор и свърза Пит.
След като изложи проблема си последователно на четирима души, най-накрая Пит бе свързан с изпълнителния директор на управителния съвет — длъжност, заемана обикновено от ръководители на някогашни дружества, които са се оттеглили от корпоративна дейност.
— На телефона е Боб Конд. С какво мога да ви услужа?
Пит погледна към Алис и й намигна.
— Господин Конд, обажда се Джак Фармър. Работя в един федерален археологически институт. В потънал кораб открих стар водолазен шлем, за който, надявам се, ще можете да ми дадете сведения.
— Ще направя всичко възможно. Дядо ми е започнал тази дейност преди осемдесет години. Пазим доста добре подреден архив. Имате ли серийния му номер?
— Да, изписан е на табелката с основните данни. — Пит затвори очи и извика в съзнанието си представата за шлема на главата на трупа в „Циклопи“. — „Уихокън Продъктс“, Марк V, сериен номер 58-67-С.
— Военноморски стандартен водолазен шлем — каза без колебания Конд. — Произвеждат се от 1916 година. Изработени са от мед с бронзови съединения. Има четири уплътнени стъклени отвора за наблюдение.
— И сте ги продавали на Военноморските сили, така ли?
— Повечето от поръчките ни са били от Военноморските сили. Всъщност и досега е така. Марк V, Мод 1 все още се използва много за определен вид водолазни работи с подаване на въздух от повърхността. Само че шлемът, за който питате, е бил продаден на търговец.
— Простете за въпроса, но как го разбрахте?
— По серийния номер. Числото петдесет и осем означава годината на производство, шейсет и седем е поредната бройка, а „С“ означава търговска продажба. С други думи, това е шейсет и седмият поред шлем, излязъл от фабриката ни през 1958 година и продаден на търговско дружество за морски спасителни операции.
— Дали ще можете да проверите кой точно го е купил?
— Това ще ми отнеме около половин час. Още не сме си направили труда да запишем всички стари архиви на компютърни дискети. Така че нека да ви се обадя след малко.
Алис поклати глава.
— Правителството може да си позволи дълги телефонни разговори, господин Конд, така че е по-добре да ви изчакам на телефона.
— Както желаете.
Конд правилно бе преценил времето. Върна се на телефона точно след трийсет и една минути.
— Господин Фармър, един от счетоводителите ни намери това, което ви интересува.
— Слушам ви.
— Шлемът, заедно с водолазния костюм и маркуча за сгъстен въздух са били продадени на частно лице. По една случайност познавам човека. Казва се Ханс Кронбърг. Гмуркач от старата водолазна школа. Хващал е аероемболия по-често от всеки друг водолаз, когото познавам. Ханс получи тежки увреждания, но въпреки това не се отказа от гмуркането.
— Знаете ли какво е станало с него?
— Доколкото си спомням, купи тази екипировка, за да извършва спасителни работи някъде близо до Куба. Подочух, че в крайна сметка аероемболията го е довършила.