Выбрать главу

— Вие и сега сте хубава.

— Май имате нужда от очила, но благодаря за комплимента.

— Освен това имате и пъргав ум.

Тя посочи към основната сграда.

— Не ви ли казаха, че съм малко изкуфяла?

— Е, служителката от рецепцията ми намекна, че не сте напълно с ума си.

— Обичам да се преструвам. Така заблуждавам хората. — Очите й проблеснаха за миг, после пак приеха замечтан израз. — Ханс беше хубав мъж, със седемнайсет години по-възрастен от мен. Любовта ми към него се смесваше със състрадание поради осакатеното му тяло. Бяхме женени три години, когато веднъж той доведе на вечеря у дома Рей. Тримата бързо станахме добри приятели, а Рей и Ханс образуваха екип и тръгнаха да търсят потънали кораби, за да изваждат от тях артефакти, които после продаваха на антиквари и морски колекционери. В ония дни Рей беше красив и енергичен и не след дълго двамата с него се влюбихме. — Тя замълча и погледна Пит. — Случвало ли ви се е да обичате дълбоко две жени едновременно, господин Пит?

— За съжаление не мога да се похваля с подобен случай.

— Най-странното беше, че не чувствах никакво угризение. Да мамя Ханс, за мен се превърна във вълнуващо приключение. Не че бях нечестна. Просто никога не ми се бе случвало да лъжа близък човек и затова не изпитвах никаква вина. Сега благодаря на Бога, че Ханс умря, без да разбере нищо.

— Какво можете да ми кажете за съкровището Ла Дорада?

— След като завърши университета Станфорд, Рей прекара няколко години в бродене из джунглата на Бразилия, за да търси злато. За първи път чул за Ла Дорада от някакъв американски изследовател. Много неща съм забравила, но помня колко беше сигурен, че съкровището се намира на борда на потъналия „Циклопи“. В продължение на две години двамата с Ханс кръстосваха нагоре-надолу из Карибския басейн с някакъв инструмент за откриване на желязо. Най-накрая попаднаха на потъналия кораб. Рей взе назаем пари от майка си, за да купи водолазен екип и малка спасителна лодка. Тръгна сам за Куба, за да разположи междувременно базата за операцията, докато Ханс си довършеше започнатата работа край Ню Джърси.

— След като Ханс отплава на „Монтерей“, писа ли ви, обади ли ви се по телефона?

— Един-единствен път ми се обади по телефона от Куба. Каза само, че двамата с Рей тръгват на другия ден за мястото на потъналия кораб. След две седмици Рей се върна и ми съобщи, че Ханс починал от аероемболия и бил погребан в морето.

— А съкровището?

— Рей го описа като огромна златна статуя — отвърна тя. — Успял по някакъв начин да я натовари на спасителната лодка и я закарал в Куба.

Пит стана, протегна се и отново клекна до Хилда.

— Странно е, че не е докарал статуята в Съединените щати.

— Страхуваше се, че Бразилия, щатът Флорида, федералното правителство, други златотърсачи и морски археолози ще я конфискуват или ще повдигнат обвинение в съда за присвояване на Ла Дорада и той ще остане с празни ръце. Освен това нали е трябвало да мине и през митницата. Рей не можеше да си представи да внесе милиони долари мито в отдела за държавните приходи. Затова не каза на никого за откритието си, освен на мен.

— И какво стана със статуята?

— Рей свали един гигантски рубин от сърцето й, наряза го на малки камъни и един по един ги продаде.

— И това е началото на финансовата империя на Лебарон.

— Да, но преди Рей да нареже смарагдовата глава и да разтопи златото, на власт дойде Кастро и Рей бе принуден да скрие статуята. Само че този път дори на мен не каза къде.

— В такъв случай Ла Дорада е все още заровена някъде в Куба.

— Сигурна съм, че Рей изобщо не е успял да се върне и да си я прибере.

— Оттогава виждали ли сте се с господин Лебарон?

— О, и още как! — възкликна тя с грейнало лице. — Та ние се оженихме.

— Нима вие сте първата госпожа Лебарон?! — изуми се Пит.

— В продължение на трийсет и три години.

— Но в досието му пише, че първата му съпруга се е казвала Хилари и че е починала преди няколко години.

— Когато забогатя, Рей предпочете името Хилари пред Хилда. Реши, че е по-изискано. А след като се разболях, използва удобния случай да ме пише за умряла — да се разведе с инвалид, за него беше нещо позорно. И така той погреба Хилари Лебарон, а остави Хилда Кронбърг да линее тук.