47.
Майор Григорий Левченко лежеше проснат върху финия сив прах на лунната повърхност и наблюдаваше мрачната пустош, ширнала се под черното като катран небе. Оприличи смълчания, призрачен пейзаж на безплодната Сейстанска падина в Афганистан. Чакълестите равнини и хълмистите възвишения имаха неясни очертания. Наподобяваха огромно море от пемза и колкото и да беше странно, изглеждаха някак познати.
Той потисна пристъп на гадене. И на него, и на хората му непрекъснато им се повръщаше. Полетът им от земята дотук не им даде достатъчно време да се нагодят към безтегловната среда, за разлика от космонавтите на „Союз“, чиито мисии траеха по цели седмици или месеци. Те получиха само неколкочасови инструкции как да работят със системите за поддържане на жизнените функции на скафандрите им, кратко описание на условията на луната, които трябваше да очакват, и запознаване с местоположението на американската колония.
Една ръка го стисна за рамото през костюма. Без да се обръща, той заговори във вградения в шлема си предавател.
— Какво откри?
Лейтенант Дмитрий Петров посочи наляво към плитка долина между полегатите стени на два кратера, намиращи се на около километър от тях.
— Следи от превозно средство и стъпки, събиращи се в онази тъмна част под ръба на левия кратер. Различих три-четири малки постройки.
— Това са херметизирани парници — поясни Левченко. Той постави един бинокъл във формата на кутия върху малък статив и допря широкия окуляр до прозорчето за очите на шлема си. — От склона на кратера като че ли излиза пара. — Нагласи фокуса и продължи: — Да, сега се вижда по-ясно. В скалата има вход, вероятно преддверие към съоръжението им. Но не виждам признаци на живот. Външният участък изглежда безлюден.
— Може да са си направили прикритие за засада — предположи Петров.
— Къде ще го направят? — усъмни се Левченко и обходи с бинокъла откритото пространство. — Пръснатите скали са твърде ниски, за да прикрият човек. Не виждам пукнатини по терена, нито някакво отбранително съоръжение. Астронавт в огромен бял скафандър ще се откроява като снежен човек сред пепелище. Не, сигурно са се барикадирали в самата пещера.
— Не е много умен избор за отбранителна позиция. Това ни дава предимство.
— Те все още разполагат с пускова уредба за изстрелване на ракети.
— Тя ще има малък ефект срещу мъже, разположени в свободен боеви строй.
— Така е, но ние няма да имаме прикритие, а за тях не сме сигурни дали нямат и друго оръжие.
— Масивно съсредоточение на огън във входа на пещерата ще ги принуди да действат прибързано — отбеляза Петров.
— Нямаме заповеди да разрушаваме съоръжението, ако не се наложи — каза Левченко. — Ще трябва да се…
— Нещо се движи там! — извика Петров.
Левченко погледна през бинокъла. Иззад един от парниците се появи странно на вид открито превозно средство и тръгна към тях. Бяло знаме, закачено за антената му, висеше отпуснато в безвъздушната атмосфера. Когато превозното средство се приближи на петдесет метра, спря и от него слезе една фигура.
— Странно — рече замислен Левченко. — Американците приканват за преговори.
— Може и да е някакъв номер, уловка, за да проучат военната ни сила.
— Не вярвам. Едва ли биха установили контакт под флага на примирието, ако действаха от позиция на силата. Разузнавателните агенти и наземните им системи за следене на цели са ги предупредили за пристигането ни и те са разбрали, че ще бъдат победени. Американците са капиталисти. На всичко гледат като на бизнес. Ако не могат да се сражават, ще се опитат да сключат сделка.
— Нима ще откликнете на поканата им?
— Един разговор няма да навреди. Онзи не изглежда въоръжен. Може да го склоня да разменят живота си за непокътнатата им колония.
— Нямаме заповеди да взимаме пленници.
— Не съм забравил — отвърна остро Левченко. — Ще се занимаем с този въпрос по-късно, след като постигнем целта си. Кажи на хората ни да не изпускат от очи американците. Вдигна ли лявата си ръка, нареди им да открият огън.
Той подаде автоматичното си оръжие на Петров и с лекота се изправи на крака. Космонавтският му костюм, пушката и системата за поддържане на жизнените функции във вид на раница, съдържаща резервоари за презареждане с кислород и с вода за охлаждане, увеличаваха теглото на Левченко с 88 килограма, което на земята възлизаше общо на 136 килограма. На луната обаче това тегло се равняваше само на 27 килограма.