Майорът се запъти към странния луноход с походка, представляваща нещо средно между крачене и подскачане — съвсем обичайна за движение при лекото гравитационно привличане на луната. Той бързо стигна до лунохода и спря на пет метра от него.
Американският колонизатор стоеше облегнат безгрижно на предното колело. После се изправи, приклекна на едно коляно и написа в оловносивия прах едно число.
Левченко го разбра и настрои радиопредавателя си на посочената честота. После му кимна.
— Приемате ли? — попита американецът на развален руски език.
— Аз говоря английски — отвърна Левченко.
— Чудесно. Това ще ни спести евентуални недоразумения. Казвам се Илай Стайнмец.
— Вие ли сте ръководителят на американската лунна база?
— Да, аз оглавявам този проект.
— Аз съм майор Григорий Левченко от Съветския съюз.
Стайнмец се приближи и двамата се ръкуваха.
— Изглежда, имаме проблем, майоре.
— Такъв, какъвто никой от нас не е в състояние да разреши.
— Вие можете да се обърнете и да се качите обратно на космическата ви станция — каза Стайнмец.
— Вече съм получил заповеди — отвърна с твърд глас Левченко.
— Да нападнете и завладеете моята колония.
— Да.
— Има ли начин да предотвратим кръвопролитие?
— Ако се предадете.
— Странно — рече Стайнмец, — тъкмо това щях да ви предложа и аз.
Левченко беше сигурен, че Стайнмец блъфира, но лицето зад златисто оцветената защитна козирка остана скрито. Левченко виждаше само собственото си отражение.
— Трябва да сте наясно, че вашите хора не отговарят по численост на моите.
— О, да, в случай на съкрушителна, проточена огнева атака, победата ще е ваша — съгласи се Стайнмец. — Само че вие можете да останете извън космическия ви кораб само няколко часа, защото след това трябва да се върнете и да презаредите кислородните си апарати. Ако не греша, вече два пъти досега сте го правили.
— Имаме достатъчно кислород, за да изпълним задачата си — отвърна уверено Левченко.
— Длъжен съм да ви предупредя, майоре, че ние имаме тайно оръжие и всички вие със сигурност ще загинете.
— Доста плитък блъф, господин Стайнмец. Очаквах повече от един американски учен.
Стайнмец го поправи:
— Инженер съм, което е доста по-различно.
— Няма значение. — Левченко вече губеше търпение. Като войник той не беше в стихията си при водене на многословни преговори. Гореше от желание да действа. — Безсмислено е да продължаваме този разговор. Ще постъпите разумно, ако наредите на хората си да излязат и ни предадете базата. Гарантирам благополучното ви завръщане на земята.
— Лъжете, майоре. Знаете, че или вашите, или моите хора трябва да бъдат изтребени. Не бива да остава нито един, който да разкаже на света какво е ставало тук.
— Грешите, господин Стайнмец. Предайте се и ще бъдете изпратени по живо по здраво.
— Съжалявам, не сте познали.
— Тогава няма да има пощада.
— Не съм и очаквал подобно нещо — отвърна съвсем сериозно Стайнмец. — Но нападнете ли ни, на вашия гръб ще легне отговорността за напразно отнет човешки живот.
Левченко се изпълни с гняв.
— За човек, отговорен за смъртта на деветима съветски космонавти, най-малко вие, господин Стайнмец, имате право да ме обвинявате за отнет човешки живот.
Левченко не беше напълно сигурен, но му се стори, че Стайнмец се напрегна. Без да дочака отговор, той се извъртя на пети и се отдалечи с широки крачки. Извърна глава през рамо и видя, че Стайнмец постоя още малко на мястото си, после бавно се качи на лунното превозно средство и пое обратно към колонията, оставяйки след себе си малък облак сив прах.
Левченко се усмихна под мустак. Още два или най-много три часа и мисията му ще бъде успешно изпълнена. След като се върна при хората си, взе бинокъла и отново огледа набраздената повърхност пред лунната база. Когато най-сетне се увери, че между скалите не се спотайват американски колонизатори, той даде заповед за свободно разгърнат боеви строй и придвижване напред. Елитната съветска бойна група потегли, без изобщо да подозира, че предварително приготвеният капан на Стайнмец беше вече нагласен и ги очакваше.