Майорът беше особено вещ в надушването на капани. На три пъти на косъм се бе измъквал от засади, поставени от афганистанските въстаници, така че от собствен опит бе научил тънкото изкуство да предугажда опасността.
Предугаждаше я без помощта на очите си. Онова, което те не виждаха, задействаше предупредителен сигнал в главата му. Двата изстрела не бяха случайни. Според него бяха съвсем преднамерени. Дали не се явяваха като нескопосано предупреждение? Не, положително значеха нещо друго, разсъждаваше той. Да са някакъв сигнал?
Шлемът и скафандърът ограничаваха движенията му и това го притесняваше. Той закопня за удобното си бойно облекло, макар да съзнаваше напълно, че то не можеше да предпази тялото му от знойната жега и космическите лъчи. Най-малко за четвърти път му се повдига.
Положението е отвратително, заключи той, изпълвайки се с гняв. Нищо дотук не се вместваше в представите му. Хората му нямаха прикритие. Той не беше получил никакви сведения за оръжията на американците — уведомиха го само, че разполагали с пускова уредба за ракети. А ето че ги атакуваха с по-малко оръжие. Единствената утеха на Левченко беше, че по всяка вероятност колонизаторите са снабдени само с пушка или дори само с пистолет. Защото ако имаха автоматично оръжие, можеха да ги сразят от сто метра. Ами пусковата им ракетна уредба? Защо не я използваха досега? Какво ли чакат?
Най-много го безпокоеше, че не забелязва никакво движение от страна на колонизаторите. Парниковите постройки, съоръжението и малките лабораторни модули, разположени до входа на пещерата, изглеждаха пусти.
— Ако не видите жива мишена, не стреляйте, преди да сме стигнали до някакво прикритие — нареди той. — Тогава ще се прегрупираме и ще нападнем основната база в пещерата.
Левченко изчака всеки един от четиримата мъже да потвърдят, че са чули заповедта и след това им направи знак да продължат напред.
Ефрейтор Михаил Юшчук се намираше на трийсетина метра зад и малко встрани от другаря си вляво. Той се надигна и започна да притичва в приведено положение. Едва направил няколко крачки, и почувства пареща болка в единия си бъбрек. След малко внезапната болка се повтори. Той изви назад ръка и се хвана за кръста, точно под раницата със системата за поддържане на жизнените функции. Зрението му се замъгли, дишането му стана трудно, на пресекулки — херметизираният му скафандър беше започнал да изпуска въздух. Ефрейторът се свлече на колене и загледа тъпо ръката си. Ръкавицата му беше подгизнала от кръв, която мигом се изпаряваше и съсирваше от силната слънчева топлина.
Юшчук се опита да предупреди Левченко, но гласът му се загуби. Той се строполи в сивия прах, очите му смътно различиха една фигура в странен космически скафандър, надвесена над него с нож в ръка. После всичко наоколо стана черно.
От изгодната си позиция Стайнмец видя с очите си смъртта на Юшчук и издаде поредица бързи команди през предавателя в шлема си.
— Хайде, Досън, твоят човек се намира на три метра вляво и на два и половина метра пред теб. Галахър, същият се пада на шест метра вдясно от теб и се придвижва напред.
Стайнмец видя как двамата колонизатори изникнаха внезапно, като с магическа пръчка, и атакуваха единия от руснаците, който беше изостанал с няколко крачки от другарите си.
— Двама са повалени, остават още трима — измърмори под носа си Стайнмец.
— Аз съм насочил мерника си във водача — обади се Шей, — но ако той не застане поне за миг на едно място, не съм сигурен, че ще попадна право в целта.
— Пусни им един изстрел, само че по-близък този път, за да ги накараш отново да залегнат. После се цели само в него. Защото ако се усети, ще види сметката на нашите момчета, преди да са успели да се приближат до него. Пръсни му задника, ако много си върти главата.
Шей мълчаливо се прицели с оръжието си и изстреля още един куршум, който се заби на по-малко от метър от ботушите на водача.
— Купър, Снайдър! — прогърмя гласът на Стайнмец. — Вашият човек се просна на земята на около шест метра вляво и пред вас. Довършете го! Веднага! — Той млъкна, за да огледа местоположението на следващия руснак. — Същото се отнася и за Ръсел и Пери, на девет метра точно пред вас. Давайте!