Выбрать главу

Третият член на съветската бойна група така и не разбра какво го улучи. Умря веднага, докато се притискаше плътно в лунната почва в опит да се прикрие. Осмина от колонизаторите сега затягаха обръча откъм гърба на руснаците, чието внимание беше съсредоточено напред, към колонията.

Изведнъж Стайнмец замръзна на място. Мъжът зад водача отскочи встрани в мига, в който Ръсел и Пери се нахвърлиха върху него като нападатели, опитващи се да отнемат топката от защитника.

Лейтенант Петров тъкмо се изправяше на крака за последна стремителна атака на парниците, когато забеляза приближаващите се сенки. Той инстинктивно се завъртя и се изплъзна от Ръсел и Пери миг преди те да го повалят. Като истински професионалист той трябваше най-хладнокръвно да стреля и да ги покоси. Но изненадата го забави за части от секундата. Американците сякаш изникнаха като призрачни демони от лунната повърхност. Все пак успя да изстреля един куршум, който улучи един от нападателите му в ръката малко над лакътя. После видя да проблясва нож.

Погледът на Левченко бе устремен напред, към колонията. Той нямаше никаква представа за клането, което ставаше зад него, докато не чу предупреждението на Петров. Мигом се обърна на пети и слисан се закова на място.

Четиримата му мъже лежаха проснати в безжизнени пози върху лунната чакълеста почва. Осем американски колонизатори бяха изникнали незнайно откъде и бързо го обкръжаваха. Внезапна омраза забушува в него и той вдигна оръжието си в положение за стрелба.

Един куршум се заби в бедрото му и той се наклони настрани. Стегнат от внезапната болка, той изстреля наведнъж двайсет куршума. Повечето надупчиха лунната пустиня, но други два попаднаха право в целта. Един от колонизаторите падна по гръб, а другият се свлече на колене, стискайки с ръка рамото си.

В следващия миг друг куршум бръсна врата на майора. Пръстът му натисна спусъка, докато пълнителят се изпразни, но куршумите летяха напосоки.

Левченко изруга и се строполи в прахта.

— Проклети американци! — изкрещя той в шлема си. За него те бяха демони, които не спазваха никакви правила на играта. Лежеше по гръб, вторачен във фигурите без лица, изправени до него.

В следващия момент фигурите се разделиха, за да направят път на колонизатора, който се приближи и коленичи до Левченко.

— Стайнмец, чуваш ли ме? — попита с немощен глас майорът.

— Да, аз съм на вашата честота — отвърна американецът, — чувам ви.

— Какво беше това ваше тайно оръжие?… Откъде тъй изневиделица се появиха хората ви?

Стайнмец разбра, че разговаря с човек, който след секунди ще е мъртъв.

— Най-обикновена лопата — отвърна той. — Тъй като всички ние трябва да носим херметизирани скафандри със самостоятелни системи за поддържане на жизнените функции, не беше никак трудно да заровя хората си в меката почва.

— И сте отбелязали местата им с оранжеви камъни?

— Да. А от едно равно място в склона на кратера ги направлявах кога и къде да ви нападнат в гръб.

— Не искам да бъда погребан тук — промълви Левченко. — Кажете на съотечествениците ми… кажете им да ме върнат у дома някой ден.

Едва ли имаше някакъв шанс, но Стайнмец рече:

— Вие всички ще се приберете у дома. Обещавам ви.

* * *

В Русия Есенин с мрачно лице се обърна към президента Антонов.

— Чухте ли? — процеди той през стиснати устни. — Те са мъртви.

— Те са мъртви — повтори механично Антонов. — Имах чувството, че последните думи на Левченко прозвучаха от другия край на стаята.

— Съобщенията му се предаваха от двама космонавти на борда на лунния кораб за кацане директно в нашия център за космическа връзка — поясни Корнилов.

Антонов се отдалечи от прозореца, който гледаше към командната зала, и се отпусна тежко на един стол. За едър човек като него той изглеждаше смален и изпит. Погледна ръцете си и тъжно поклати глава.

— Недомислена работа — рече той тихо. — Погубихме живота на майор Левченко и хората му, без да постигнем нищо.

— Не разполагахме с достатъчно време, за да обмислим мисията както трябва — рече неуверено Есенин.

— При тези обстоятелства направихме всичко възможно — подкрепи го Корнилов. — Все още е наша славата за първите съветски космонавти, стъпили на луната.