— Ако историята се повтаря, значи сме стъпили на твърда почва. El jefe maximo — големият началник — още не е пропускал възможност да произнася речи.
— Освен в случаи на злополука, болест или ураганна буря.
— Някои неща са извън контрола на човека, но аз няма да допусна провал.
В кабинета влезе униформен пазач с изстудена бутилка водка и празна чаша с бучки лед.
— Защо само една чаша, генерале? Няма ли да ми правите компания?
— Може би по-късно, с малко бренди.
Великов изчака търпеливо Майски да задоволи жаждата си с една трета от бутилката, после възобнови разговора.
— Като заместник-началник на Първо главно управление бихте ли ме осветлили относно въпросната нова операция?
— Разбира се — отвърна приятелски Майски. — Ще трябва да използвате всички възможни електронни средства под ваш контрол, за да принудите американската совалка да катастрофира на кубинска територия.
— Добре ли чух? — попита смаян Великов.
— Заповедите до вас, които идват от другаря Антонов, са да се намесите в компютризираните датчици за направление на совалката „Гетисбърг“ по пътя й в отсечката между плътния атмосферен слой и подстъпа й към Кейп Канаверал и да я отклоните да се приземи на едно от нашите военни летища в Санта Клара.
Напълно изумен, Великов сбърчи вежди и изгледа Майски така, сякаш заместник-началникът на КГБ не е с ума си.
— Ако ми разрешите да изразя мнението си, това е най-налудничавият план, който Първо главно е изготвял някога.
— Независимо от това, той е разработен от нашите космически физици — отвърна нехайно Майски и като подпря единия си крак върху широкото кожено куфарче пред себе си, допълни: — Данните за програмиране на компютрите ви и за обучение на персонала ви са тук.
— Хората ми са свързочни инженери — уточни Великов, все още объркан. — Те не разбират нищо от динамика на космическия полет.
— И не е нужно. Компютрите ще работят вместо тях. Важното е, че съоръжението ви тук, на острова, е в състояние да заглуши командния космически център в Хюстън и да поеме управлението на совалката.
— И кога трябва да стане това?
— Според НАСА „Гетисбърг“ ще започне да навлиза в земния атмосферен слой след около двайсет и девет часа броени отсега.
Великов само кимна с глава. Шокът постепенно се разнесе и той напълно възвърна контрола, спокойствието, здравия разум и целия си професионализъм.
— Разбира се, че ще направя всичко по силите си, но не мога да не ви предупредя, че ще е необходимо нещо повече от обикновено чудо, за да осъществя невъзможното.
Майски пресуши още една чаша водка и пропъди с ръка песимизма на Великов.
— Вяра е нужна, генерале, вяра, но не в чудеса, а в умовете на съветските учени и инженери. Това именно ще приземи най-съвременния космически кораб на Америка на кубинската писта.
Джордино гледаше подозрително чинията в скута си.
— Отначало ни хранеха с помия, а сега ни поднасят говежда пържола с яйца. Не им вярвам на тия мръсници. Сигурно са я подправили с арсеник.
— Евтин номер, за да ни подсилят, преди да продължат да ни одират кожите — каза Гън, нахвърляйки се лакомо над месото. — Аз обаче ще се направя на тапа.
— Вече трети ден наемният убиец не ни е закачал. Има нещо гнило в това.
— Какво, да не плачеш за още едно счупено ребро? — изфъфли Гън с пълна уста.
Джордино разрови с вилицата си яйцата, предаде се и ги опита.
— Може би ни угояват, преди да ни довършат.
— Дано само да са оставили на мира и Джеси.
— Садисти като Глай се вдъхновяват от побой над жени.
— Не си ли се запитвал защо Великов никога не присъства на кървавата забава, която устройва Глай?
— Ами типично е за руснаците да оставят чужденци да им вършат мръсната работа или пък човекът сигурно не може да гледа кръв, знам ли.
В този момент вратата рязко се отвори и в килията нахълта Фос Глай. Дебелите му, издадени напред устни се разтеглиха в усмивка, но погледът в очите с наситеночерни зеници беше празен.
— Хареса ли ви вечерята, господа?
— Забравихте виното — отвърна презрително Джордино. — Освен това не обичам толкова препечена пържола.
Глай пристъпи към него и преди Джордино да долови намеренията му, яростно заби юмрук в гръдния му кош.
Ударът изкара въздуха от Джордино и тялото му се сгърчи от силен спазъм. Лицето му стана пепеливо, но колкото и да беше невероятно, устните му се изкривиха в усмивка. Той прехапа силно долната си устна и през космите на наболата му брада потече струйка кръв.