Гън се надигна на лакът от нара и запрати чинията си в главата на Глай. Яйцата полепнаха по едната страна на лицето на изтезателя, а наяденото месо го улучи право в устата.
— Това беше глупава постъпка — прошепна Глай, загубил гласа си от ярост, — за която ще съжаляваш. — Той се наведе, сграбчи счупения глезен на Гън и болезнено го изви.
Гън стисна юмруци, очите му заблестяха от болка, но не издаде никакъв звук. Глай се отдръпна и го изгледа.
— Виж ти, каква издръжливост от дребосък като теб.
— Връщай се в дупката си, червей такъв! — изрече на пресекулки Джордино, опитвайки да си поеме дъх.
— Ама че упорит човек! — въздъхна отегчен Глай. За миг очите му добиха замислен вид, после черната им празнота се възвърна — студена и зловеща като на статуя. — А, да, разсеяхте ме, та щях да забравя. Дойдох да ви съобщя вест за вашето приятелче Дърк Пит.
— И каква е тя?
— Опитал се е да избяга и се е удавил.
— Лъжеш! — озъби му се Гън.
— Един бахамски рибар го е намерил. От американското консулство вече разпознали трупа или онова, което са оставили от него акулите. — Едва сега Глай избърса яйцата от лицето си, после взе пържолата от чинията на Джордино, пусна я на пода и я смачка с ботуша си. — Бон апети, господа!
Той излезе от килията и заключи вратата след себе си.
Джордино и Гън се изгледаха продължително и изведнъж проумяха думите на Глай. Лицата им светнаха от широки усмивки и двамата избухнаха в буен смях.
— Успял е! — изкрещя Джордино и въодушевлението му надви болката. — Дърк се е прибрал благополучно у дома!
51.
Блестящите експерименти на космическата станция „Кълъмбъс“ се съсредоточаваха върху производството на необичайни лекарства, получаване на чисти кристали за компютърни полупроводникови чипове и наблюдения с гама-лъчи. Но всекидневната дейност на тази четирийсеттонната лаборатория се състоеше в ремонт и поддръжка на изкуствени спътници.
Джак Шърман, командир на станцията, се намираше в цилиндричния модул за поддръжка и помагаше на екип от инженери да поставят един изкуствен спътник върху ремонтната рама, когато от централния високоговорител долетя глас.
— Там ли си, Джак?
— Да, тук съм.
— Можеш ли да дойдеш в командния модул?
— Какво има?
— Някакъв шегаджия се намесва в канала ни за връзка.
— Препредай го насам.
— По-добре ти ела тук.
— Ей сега.
След като закрепиха спътника и затвориха въздушната тапа, Шърман свали херметизирания си скафандър и пъхна ботушите си в чифт жлебовани релси. После с плъзгащи се крачки тръгна през безтегловното пространство към главния център на станцията.
Като го видя да се приближава, главният свързочен и електронен инженер му кимна и рече:
— Слушай — и заговори в микрофон, монтиран в командното табло. — Моля, представете се отново.
След кратко мълчание се разнесе глас:
— „Кълъмбъс“, тук колонията Джърси. Искаме разрешение да се качим на станцията ви.
Инженерът се обърна и погледна Шърман.
— Какво ще кажеш? Сигурно е някой хахо от земята.
Шърман се наведе над таблото.
— Колония Джърси или както там се наричате, това е секретен канал на НАСА. Вие се намесвате в процедури за космически връзки. Моля, излезте от тази честота.
— Невъзможно — отвърна непознатият глас. — След два часа лунната ни платформа за прехвърляне ще се скачи с вас. Моля, дръжте ни в течение за процедурите по скачването.
— Лунната какво? — Лицето на Шърман се изопна от гняв. — Център Хюстън, записвате ли?
— Записваме — отвърна глас от космическия команден център в Хюстън.
— И как си го обяснявате?
— Опитваме се да определим местонахождението им, „Кълъмбъс“. Моля, не прекъсвайте връзката.
— Не знам кой си, момче — изстреля остро Шърман, — но здравата си го загазил.
— Казвам се Илай Стайнмец. Моля ви, пригответе се да ни окажете медицинска помощ. Имам двама ранени на борда си.
Шърман удари с юмрук задната облегалка на стола на главния инженер.