— Или пък са осведомени за нашите намерения — рече Майски и потъна в мисли. В очите му се появи безпокойство и той нервно заудря длани една в друга.
Великов го погледна развеселен.
— Ако това по някакъв начин обърква плановете ви, мога да се намеся в честотата на командния център в Хюстън и да издам фалшива заповед.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Можете да симулирате нареждане до совалката да се отдели от космическата станция и да предприеме навлизане в плътния атмосферен слой?
— Да.
— И да измамите командирите на космическата станция и на совалката така, че те да повярват, че чуват познат глас?
— Те изобщо няма да усетят разликата. Нашите компютризирани синтезайзери имат достатъчно записани съобщения, чрез които ще можем да имитираме гласа, акцента и начина на изразяване на най-малко двайсет различни служители на НАСА.
— А как може да се попречи на командния център в Хюстън да отмени издадената от вас заповед?
— В състояние съм да объркам трансмисиите им, докато изпуснат момента да спрат отделянето на совалката от станцията. После, ако инструкциите на нашите космически физици, които ни дадохте, са точни, ние ще прекъснем системите им за управление на полета на совалката и ще я насочим да кацне на Санта Клара.
Майски изгледа Великов дълго и проницателно. После рече:
— Тогава действайте!
Президентът спеше дълбоко, когато телефонът върху нощното му шкафче тихо иззвъня. Той се обърна и погледна светещия циферблат на ръчния си часовник. Беше един и десет сутринта. Вдигна слушалката.
— Казвай.
Гласът от другата страна на линията беше на Дан Фосет.
— Извинете, че ви събуждам, господин президент, но се случи нещо непредвидено и реших, че трябва да ви уведомя.
— Слушам. Какво е станало?
— Току-що ми се обади Ъруин Мичъл от НАСА да ми предаде, че „Гетисбърг“ се е отделила от „Кълъмбъс“, излязла е в орбита и се готви да навлезе в плътния атмосферен слой.
Президентът подскочи в леглото, от което жена му се събуди.
— Кой е наредил това? — попита той.
— Мичъл няма представа. Всички съобщителни връзки между Хюстън и космическата станция били прекъснати поради някакво странно смущение.
— Тогава откъде е сигурен, че совалката се е отделила?
— Откакто Стайнмец напусна колонията Джърси, генерал Фишър следи и контролира пътя на „Кълъмбъс“ от Центъра за космически операции в Колорадо Спрингс. Чувствителните камери в центъра са заснели момента, в който „Гетисбърг“ е напуснала борда на космическата станция. И веднага след като Мичъл бил уведомен за това, той ми се обади.
Ужасен, президентът силно удари юмрук в матрака.
— По дяволите!
— Предупредих на своя глава Джес Симънс. Той вече е дал заповед за бързо излитане на две тактически ескадрили на Военновъздушните сили, които да ескортират и бранят совалката веднага щом навлезе в атмосферата.
— С колко време разполагаме до приземяването на „Гетисбърг“?
— Броени от началото на подготовката й за спускане до кацането — около два часа.
— Само руснаците имат пръст в тая работа.
— Това е общото заключение — потвърди Фосет. — Още не сме напълно сигурни, но всички признаци сочат Куба като източник на проблемите със заглушаването на радиосигналите от Хюстън.
— Кога групата на Броган ще атакува Кайо Санта Мария?
— В два часа тази сутрин.
— Кой ще ги води?
— Момент така, да проверя името във вчерашния доклад на ЦРУ. — Фосет остави настрана слушалката за не повече от трийсет секунди, после отново я взе и продължи: — Мисията се ръководи от полковника от Морската пехота Рамон Клайст.
— Знам го. Беше награден с медал за храброст.
— Има и още нещо.
— Какво?
— Хората на Клайст ще бъдат вкарани в обекта от Дърк Пит.
Президентът изпусна тъжна въздишка.
— Той вече даде много от себе си. Толкова ли е наложително присъствието му?
— Трябвало да бъде или Пит, или никой — отвърна Фосет.
— Дали ще успеят да разрушат навреме подслушвателния център?
— Право да си кажа, въпрос на късмет.
— Предай на Джес Симънс да отиде да чака в стаята за телеграфна свръзка — нареди му мрачно президентът. — Опасявам се, че ако се случи нещо, единствената ни алтернатива да задържим „Гетисбърг“ и ценния й товар далеч от съветски ръце ще бъде ние да я свалим. Разбра ли ме, Дан?