— Да, сър — отвърна Фосет с пребледняло лице. — Ще му предам нареждането ви.
53.
— Стоп машини! — заповяда Клайст, после провери отново показанията на уредите на изкуствения спътник „Навстар“ и потупа с измервателния пергел опънатата морска карта. — Намираме се на седем мили източно от Кайо Санта Мария. Дотолкова най-много можем да се осмелим да се доближим с ПССП.
Майор Кинтана, облечен с камуфлажно военно облекло, погледна жълтото кръгче на картата.
— Ще ни трябват четирийсет минути, за да завием на юг и да излезем на суша откъм кубинската страна.
— Вятърът е умерен, а вълните са едва половин метър високи. Другото щастливо обстоятелство е, че няма луна. Над повърхността е черно като в рог.
— Само че то си има и лоша страна — въздъхна тежко Кинтана. — Това, че тъмнината ще ни прикрива, е добре, но пък ние няма да можем да виждаме дали навън не се разхождат патрули. Според мен основният ни проблем е, че не разполагаме с точните координати на обекта. Има вероятност да излезем на сушата на километри от него.
Клайст се обърна и погледна към открояващата се висока фигура, облегната на отвесната преграда. Мъжът беше облечен със същите нощни военни дрехи като тези на Кинтана. Пронизителните зелени очи срещнаха погледа на Клайст, който попита:
— Все още ли не можете да определите местоположението?
Пит се изправи, пусна обаятелната си, нехайна усмивка и отвърна кратко:
— Не.
— Не ни окуражавате много — сопна му се Кинтана.
— Възможно е, но поне съм откровен.
Клайст заговори със снизходителен тон:
— Съжаляваме, господин Пит, че по време на бягството ви не сте имали идеални условия да огледате добре всичко. Ще ви бъдем обаче много признателни, ако ни дадете малко по-точни указания.
Усмивката на Пит изчезна.
— Вижте какво, бях изхвърлен на брега посред нощ и сред бушуващ ураган. Както това, така и бягството ми се случиха от другата страна на острова, където би трябвало и сега да излезем на суша. Не съм мерил разстоянията, нито съм пускал трохи, за да бележа дирите си. Брегът беше равен, без никакви възвишения или потоци. Имаше само палмови дървета, храсти и пясък. Антената се намираше на около осемстотин метра от селцето. А обектът — почти на километър и половина оттатък него. Излезем ли на шосето, обектът ще ни се падне отляво. Толкова мога да ви кажа.
Кинтана смирено кимна.
— При тези обстоятелства не можем да искаме повече.
В този момент в командния пункт влезе моряк, облечен небрежно с джинси и тениска. Той безмълвно подаде на Клайст разшифровано съобщение и си излезе.
— Дано не е отменяне на задачата в последния момент — подхвърли остро Пит.
— Нищо подобно — смънка под носа си Клайст. — По-скоро е нова задача, при това нелека.
Той прочете повторно съобщението и иначе безизразното му лице се помрачи. После подаде листа на Кинтана, който след като се запозна с текста, сви гневно устни, преди да го връчи на Пит. Съобщението гласеше:
Космическата совалка „Гетисбърг“ се е отделила от космическата станция, обикаля в орбита и се приготвя за спускане към земната атмосфера. Всички връзки с нея са прекъснати. Електронната апаратура на целта ви е проникнала в компютрите за насочване на полета и е поела управлението. Очаква се отклонение на курса, за да бъде приземена на кубинска територия в 03:40. Скоростта критична. Бедствени ще са последиците, ако обектът не бъде разрушен навреме.
— Много мило от тяхна страна, че ни уведомяват за това в последния момент — подметна мрачно Пит. — До три и четирийсет остават по-малко от два часа.
Кинтана погледна строго Клайст.
— Възможно ли е руснаците наистина да го сторят и да се измъкнат безнаказано?
Клайст обаче не го слушаше. Бе съсредоточил отново поглед в картата и начерта къса линия с молив до южния бряг на Кайо Санта Мария.
— Къде горе-долу може де се намира антената?
Пит взе молива му и отбеляза малка точица в основата на „опашката“ на китообразния остров.
— Това е най-смелото ми предположение.
— Добре. Ще ви дадем малък водоустойчив радиопредавател и приемник. Ще отбележа новото местоположение на картата и ще го програмирам в компютъра на „Навстар“, после ще засека сигнала ви и ще ви насочвам.