— Може и да не сте единственият, който ще засече сигнала ми.
— Има известен риск, но поне ще ни спести ценно време. Би трябвало да успеете да взривите антената и да прекъснете връзката им с „Гетисбърг“ за по-кратко време, отколкото ако се опитате да влезете в обекта и да унищожите главния център.
— Това е разумно.
— Щом сте съгласни, господа — продължи спокойно Клайст, — предлагам да поемаме.
Подводният съд със специално предназначение не приличаше на нито една от подводниците, които бе виждал Пит. Беше дълъг над деветдесет метра и имаше формата на длето. Хоризонталната клиновидна носова част се изтъняваше до почти квадратен корпус, който рязко свършваше в отделена с преграда кърма. Горната палуба беше съвършено гладка, без никакви издатини.
На кормилото нямаше човек. Подводният съд беше напълно автоматизиран, ядрената му енергия привеждаше в действие две витла или — ако се наложеше — безшумни помпи, които се снабдяваха с вода от предното количество на движение и тихо я изхвърляха през клапи от двете страни на корпуса.
Конструираният специално за ЦРУ ПССП беше предназначен да подпомага контрабандно внасяне на оръжие, да внедрява тайни агенти и да извършва внезапно нападение и бързо изтегляне. Плаваше на дълбочина до двеста и петдесет метра със скорост петдесет морски възела, но можеше да се движи и по брега, като разперваше двойната си носова част и изхвърляше десантна част от двеста мъже с бойна техника.
Подводницата излезе над повърхността, подавайки равната си палуба само половин метър над черната вода. Групата от кубински изгнаници, водена от Кинтана, изскочиха от люковете и бързо започнаха да изваждат подаваните отдолу водни дашери.
Пит беше карал „Дашер“ в един мексикански курорт. Задвижваният с водни струи морски съд беше произведен във Франция за крайбрежни развлечения. Наричана спортната кола на морето, гладката малка машина приличаше на две скачени едно до друго торпеда. Човек сядаше в нея, облягаше се назад, изпъваше крака, всеки в съответния корпус, и въртеше кормилото, тип автомобилно, в желаната посока. Мощността се произвеждаше от високоефективен акумулатор, който можеше да движи плавателния съд посредством водни струи със скорост до двайсет възела в продължение на три часа, преди отново да бъде зареден.
Предложението да се използват тези съдове, за да се мине под кубинската локаторна мрежа, беше на Пит и Клайст на бърза ръка направи специална поръчка директно в завода, а после уреди да бъдат доставени по въздуха с транспорт на Военновъздушните сили, което се осъществи за петнайсет часа.
Въздухът на ранното утро беше топъл и влажен от ръмящия ситен дъжд. След като всеки от мъжете се настанеше в дашера си, той биваше избутван по мократа палуба над ниския парапет и оттам — във водата. Отзад на всяка кърма бяха монтирани сини лампи със сенници, за да може мъжете да се движат един зад друг.
Пит постоя известно време загледан в тъмнината към Кайо Санта Мария, с отчаяната надежда, че още не е късно да спаси приятелите си. Ранобудна чайка прелетя с крясък над главата му, но остана невидима на фона на тъмното небе.
Кинтана го стисна за рамото.
— Ваш ред е — подкани го той и напрегна очи в мрака. — Господи, какво е това?
Пит държеше в ръка нещо като дървен кол.
— Бейзболна бухалка.
— За какво ви е? Нали ви дадоха АК-74.
— Подарък ми е от един приятел.
Кинтана поклати глава в недоумение, после рече:
— Хайде да тръгваме. Вие ще водите, аз ще бъда най-отзад и ще следя да не изостане някой.
Пит кимна, зае мястото си в дашера и си сложи малкия приемник в едното ухо. Миг преди екипажът на подводницата да го избута зад борда, полковник Клайст се наведе и се здрависа с Пит.
— Заведете ги право в целта — пожела му той с напрегнат глас.
Пит се усмихна сдържано.
— Това е и моето намерение.
После дашерът му се озова във водата. Той включи на ниска предавка и се отдалечи от подводницата. Не беше нужно да се обръща да види дали другите го следват — все едно не можеше да ги види в мрака. Единствената светлина идваше от звездите, но те бяха доста забулени, за да обсипват с блясък водната повърхност.
Пит увеличи скоростта и погледна светещият циферблат на стегнатия с каишка на китката му компас. Продължи курс право на изток, докато не чу гласа на Клайст през приемника си.