— Поемете по азимут 270 градуса.
Пит извърши корекцията и в продължение на десет минути поддържа този курс със скорост няколко възела по-ниска от пълната скорост на дашера, за да даде възможност на останалите мъже да го настигнат, ако са се отклонили от редицата. Беше сигурен, че чувствителните подводни датчици ще засекат настъплението на ударната група, но разчиташе руснаците да решат, че записващите им устройства са регистрирали минаващо стадо риби и да не обърнат внимание.
В далечината, някъде към четири мили на юг откъм Куба, светна лъч от прожектор на патрулна лодка и обходи водната повърхност, прорязвайки нощта с откос като от коса, за да търси неканени плавателни съдове. Далечната светлина ги освети слабо за миг, но те бяха прекалено малки цели, плаващи ниско във водата, за да бъдат забелязани от такова разстояние.
Пит получи нови координати от Клайст и промени курса си в посока север. Нощта беше черна като катран и той можеше само да се надява, че трийсетината мъже го следват плътно. Двойната носова част на дашера се заби в поредица от надигащи се вълни, запрати пръски в лицето му и той усети вкуса на силно солената вода.
Леко развълнуваната от движението на дашера вода образуваше искрящи фосфорни точици, които светваха за миг като армада от светулки и угасваха в дирята му. Най-накрая Пит се поотпусна малко, когато отново чу в ухото си гласа на Клайст:
— Намирате се на около двеста метра от брега.
Пит намали скоростта на малката си лодка и предпазливо продължи напред. След малко спря и се остави на течението. Напрегна очи в тъмнината и зачака, ослушвайки се. Изминаха пет минути и тогава пред него изникнаха неясните очертания на Кайо Санта Мария — черни и заплашителни. Вътрешните води на острова образуваха съвсем леки вълни, чиито тих плясък беше единственият звук, който се чуваше.
Той леко натисна педала за ускорение и съвсем бавно продължи напред, готов веднага да обърне и отпраши в открито море, ако бъдеха открити. След секунди дашерът му се вряза безшумно в пясъка. Пит веднага скочи и изтегли лекия морски съд по брега до на близкия храст под редица от палмови дървета. В това време Кинтана и хората му започнаха един по един да изникват като призраци и го наобиколиха в тесен кръг — мъгляви фигури в мрака, благодарни, че краката им отново са стъпили на твърда почва.
Като застраховка срещу закона на Мърфи, Кинтана си позволи да изхаби ценно време, за да преброи мъжете и да провери екипировката си. Най-накрая, доволен от прегледа, се обърна към Пит.
— След теб, амиго.
Пит погледна компаса си и поведе групата навътре в острова под лек ъгъл наляво. Вървеше, протегнал ръка напред с бейзболната бухалка като слепец с бастун. След около шейсет метра върхът на бухалката удари електрифицираната ограда. Пит спря рязко и следващият го по петите мъж се блъсна в него.
— Спокойно! — прошепна Пит. — Предай назад, че се намираме пред оградата.
След малко двама мъже с лопати се приближиха до него и започнаха да копаят мекия пясък. За кратко време бе изкопана широка дупка, през която спокойно можеше да се вмъкне малка ръчна количка.
Пит пръв се провря през нея. Изправи се и за миг се подвоуми в коя посока да тръгне.
— Оплескахме я — прошепна той на Кинтана. — Сградата на военния обект се намира на неколкостотин метра вляво оттук, а антената — най-малко на километър и половина в обратната посока.
— Как разбра?
— Използвайте обонянието си. Ще надушите миризмата на изгорели газове от дизеловите двигатели, които движат генераторите.
Кинтана въздъхна дълбоко.
— Прав си. Бризът го носи от северозапад.
— Дотук ни беше бързото изпълнение на задача. На хората ви ще им трябва поне половин час, за да стигнат до антената и да поставят зарядите.
— А оттам да се отправят към сградата.
— Най-добре е да се разделим на две групи. Пратете най-добрите си бегачи да взривят антената, а ние, останалите, да поемем към центъра с електронната апаратура.
Кинтана на секундата взе решение. Той отиде при хората си и бързо подбра петима души. Върна се с един нисък, безличен мъж, който едва стигаше до рамото на Пит.
— Това е сержант Лопес. Ще му трябва упътване как да се стигне до антената.
Пит свали компаса от китката си и го подаде на сержанта. Лопес не говореше английски и Кинтана трябваше да превежда. Но дребничкият сержант се оказа схватлив. Повтори безгрешно инструкциите на Пит на испански. След това се усмихна, даде кратка заповед на групата си и изчезна в нощта.