Пит и останалите от хората на Кинтана също тръгнаха бегом. Времето започваше да се разваля. Облаци закриха звездите, дъждът се усили и капките му забарабаниха по широките палмови листа. Мъжете се промъкваха между дърветата, които леко се огъваха от усилващия се вятър. От време на време някой се препъваше и падаше, но другите бързо го вдигаха и продължаваха напред. Скоро започнаха да се задъхват, а телата им се обляха в пот. Пит закрачи бързо, подтикван от силното предчувствие, че ще завари все още живи Джеси, Джордино и Гън. Притеснението и засилващото се изтощение отиваха на заден план, като си представеше огромните мъки, които вероятно им е причинил Фос Глай. Зловещите му мисли внезапно прекъснаха, когато излизайки изпод един храст, се озова на шосето.
Той се обърна наляво към военния обект, без да се старае да се прикрива. Повървя известно време по равната почва и започна да я чувства някак по-позната. Забави крачки и шепнешком подвикна на Кинтана. След миг почувства ръка на рамото си и посочи една мъждукаща светлина, която едва се забелязваше между дърветата.
— Ей там е порталът с караулката.
Кинтана го потупа по гърба в знак на потвърждение и даде нареждания на испански на следващия мъж от редицата, който мигом се отдалечи в нощта.
Пит нямаше нужда да задава въпроси. Веднага разбра, че на пазачите на портала им оставаха само няколко минути живот.
Той тръгна покрай стената и запълзя под решетката на отводнителната тръба. С облекчение видя, че металните пръчки са все тъй извити настрани, както ги бе оставил. Мъжете го последваха. Пит ги съпроводи до вентилационната шахта над автобазата и ги изчака да се вмъкнат през нея. Според нарежданията на Клайст той не биваше да продължава нататък — трябваше да се върне сам до мястото на брега, където излязоха на суша, да изчака групата и заедно с нея да се изтегли обратно към подводницата.
Клайст обаче трябваше да предположи, че когато на Пит не му се предлагаха обосновани аргументи, той не изпълняваше заповеди. Но полковникът имаше на главата си достатъчно много проблеми да разрешава, за да заподозре Пит в подобно нещо. А и нали добрият стар Пит по най-естествен начин се бе показал същински образец на помощник, когато им начерта план за влизането в обекта.
И преди Кинтана да успее да го задържи, Пит се вмъкна през шахтата и по подпорната греда над паркираните автомобили изчезна като сянка надолу по стълбите към килиите.
54.
Дейв Джъргънс, командирът на „Гетисбърг“, беше леко обезпокоен. Присъедини се обаче към всеобщото въодушевление в космическата станция от непредвиденото пристигане на Стайнмец и хората му от луната. Не намери нищо нередно и в неочакваната заповед да превози колонизаторите до земята веднага щом багажът им от научни данни бъде натоварен в отсека за полезен товар на совалката.
Това, което го обезпокои, беше настоятелното изискване на командния център в Хюстън да извърши нощно кацане в Кейп Канаверал. Молбата му да изчака няколко часа до изгрев-слънце беше приета с хладен отказ. Не получи и никакво обяснение защо, след като от близо трийсет години космическите кораби неизменно са се приземявали денем, сега ръководителите на полети в НАСА изведнъж са сменили твърдата си политика.
Той се обърна към втория си пилот, Карл Бъркхарт, който имаше двайсетгодишен стаж в космическата програма.
— Този път, по време на подстъпа ни към земята, няма да видим много от флоридските блата.
— Видиш ли един алигатор, значи си видял всичките — отвърна лаконичният Бъркхарт.
— Успяха ли да се поберат нашите пътници?
— Да, натъпкаха се като сардели.
— Компютрите програмирани ли са за навлизане в земна атмосфера?
— Всички до един.
Джъргънс набързо обходи с поглед трите телевизионни екрана в средата на главното командно табло. Единият показваше състоянието на всички механични системи, а другите два предоставяха данни за системите за управление и за насочването по траектория.
— Ние сме готови, Хюстън.
— Добре, Дон — отвърна наземният команден център. — Бъдете готови за навлизане в орбита.
— Далеч от очите, далеч от сърцето — рече Джъргънс, — така ли стана?