— Не те разбрах, повтори.
— Ами, като напуснах земята, се казвах Дейв.
— Извинявай за грешката, Дейв.
— Кой е насреща? — попита Джъргънс с нарастващо любопитство.
— Мърв Фоули. Не разпозна ли звучните ми гласни?
— Как не те е срам да забравиш името ми след толкова много разговори в ефира!
— Беше грешка на езика — отвърна познатият глас на Фоули. — Хайде да преустановим тия празни приказки и да се върнем към процедурите по полета.
— Както кажеш, Хюстън. — Джъргънс веднага натисна бутона на вътрешната разговорна уредба. — Готови ли сте за връщане у дома, господин Стайнмец?
— Изгаряме от нетърпение — отвърна Стайнмец.
Специалистите по управление на совалката и колонизаторите от Джърси се бяха събрали в спартанските жилищни помещения под ракетната палуба и пилотската кабина, изпълвайки всеки свободен сантиметър празно пространство. Зад тях две трети от осемнайсетметровия отсек за полезен товар беше зает от записи с данни, геоложки образци, сандъци, съдържащи резултатите от над хиляда медицински и химически опити — за това богатство, събрано от колонизаторите, на учените щяха да са нужни две десетилетия, за да го анализират докрай. В отсека се намираше също и трупът на доктор Кърт Пери.
„Гетисбърг“ се движеше в космическото пространство заднешком и с дъното нагоре със скорост 15 000 възела в час. Малките реактивни двигатели изтласкваха кораба от орбита, а дроселите го издигаха до пределна височина, за да може изолираната му долна част да поеме триенето при навлизането в плътния атмосферен слой. Над Австралия бяха задействани за малко двата спомагателни двигатели, за да бъде намалена орбиталната скорост на совалката. След трийсет минути те навлязоха в атмосферата недалеч от Хаваи.
С нарастването на плътността горещината нажежи долната част на „Гетисбърг“ до яркооранжево. Ефективността на дроселите намаля и елероните и кормилото започнаха да зацепват по-тежкия въздух. Компютрите управляваха целия полет, така че Джъргънс и Бъркхарт нямаха друга работа, освен да следят телевизионните данни и индикаторите на системите.
Изведнъж в наушните им слушалки прозвуча предупредителен сигнал и главната алармена лампа светна. Джъргънс светкавично подаде команда чрез компютърната клавиатура, за да извика на екрана подробности за проблема, а Бъркхарт уведоми наземната диспечерска кула.
— Хюстън, при нас светна предупредителен сигнал.
— Тук не отчитаме нищо необичайно, „Гетисбърг“. Всички системи изглеждат наред.
— Нещо става, Хюстън — настоя Бъркхарт.
— Сигурно е компютърна грешка.
— Невъзможно. И трите компютъра за определяне на координатите и посоката работят нормално.
— Виждам какво е — обади се Джъргънс. — Имаме индикация за грешка в курса.
Студеният глас в командния космически център „Джонсън“ отвърна:
— Не обръщай внимание на това, Дейв. Вие сте право по лъча за насочване. Разбра ли ме?
— Разбрах те, Фоули, но поддържай връзка с мен, докато проверя и резервния компютър.
— Добре, щом това ще те успокои. Но всички системи са в изправност.
Джъргънс бързо подаде команда на резервния компютър, за да провери навигационните данни. След по-малко от трийсет секунди отново предаде в Хюстън:
— Мърв, става нещо съмнително. Дори резервният компютър показва, че се спускаме на шестстотин километра южно и осемдесет километра източно от Канаверал.
— Уверявам те, Дейв — отвърна с отегчен глас Фоули. — Данните на всички станции за следене на полета сочат, че се движите по курса.
Джъргънс погледна през страничния си прозорец и видя под себе си само непрогледна тъмнина. Изключи радиото и се обърна към Бъркхарт.
— Не ме интересува какво казва Хюстън. Ние сме се отклонили от курса. Под нас няма нищо друго, освен вода, а би трябвало вече да виждаме светлините на полуостров Калифорния.
— Нищо не разбирам — рече Бъркхарт и нервно се размърда на мястото си. — Какво ще правим?
— Ще изчакаме да минем на ръчно управление. Ако не бях толкова благоразумен, щях да се закълна, че Хюстън ни насочва да се приземим в Куба.
— Ето я, идва право насам — каза Майски с хищен израз на лицето.
Великов кимна.
— Още три минути, и „Гетисбърг“ няма да може да се върне.