— Да се върне ли? — повтори Майски.
— Да направи завой и да се насочи към пистата на космическия център „Кенеди“.
Майски потри ръце от възбуда.
— Една американска космическа совалка — в съветски ръце! Това може да се нарече разузнавателният удар на века.
— Във Вашингтон ще започнат да крещят като изнасилени селски девици, настоявайки да им я върнем.
— Те ще си получат обратно суперлетателната си и прескъпа машина, но не и преди нашите космически инженери да са проучили и заснели всеки сантиметър от нея.
— Да не говорим за богатството от информация, събрано от лунните колонизатори — напомни му Великов.
— Това е голям подвиг, генерале. Няма да се разминете с ордена на Ленин.
— Още не сме излезли от гората, другарю Майски. Не сме предугадили реакцията на американския президент.
Майски сви рамене.
— Ако му предложим преговори, ръцете му ще бъдат вързани. Доколкото разбирам, проблемът ни е с кубинците.
— Не се безпокойте. Генерал Колчак е поставил охрана от хиляда и петстотин съветски части около пистата на Санта Клара. И тъй като наши хора командват самолетните защитни средства на Куба, совалката ще има чист път за кацане.
— В такъв случай тя ни е в ръцете.
Великов кимна.
— Мисля, че можем спокойно да се изразим така.
Президентът седеше по халат зад бюрото си в Овалния кабинет с наведена брадичка и лакти, подпрени на облегалките на стола. Лицето му изглеждаше унило и изпито.
Изведнъж той вдигна глава и попита:
— Сигурно ли е, че Хюстън не може да направи връзка с „Гетисбърг“?
Мартин Броган отвърна:
— Така твърди Ъруин Мичъл от НАСА. Сигналите й се заглушават от външно смущение.
— А Джес Симънс чака ли в Пентагона?
— Имаме връзка с него по прекия телефон — отвърна Дан Фосет.
Президентът помълча малко, после заговори почти шепнешком:
— В такъв случай не е лошо да му съобщите да нареди на пилотите на изтребителите горе да имат готовност.
Фосет кимна тежко и докато се пресягаше за телефонната слушалка, се обърна към Броган.
— Мартин, има ли някакви вести от твоите хора?
— Последното съобщение е, че са слезли на брега — отвърна с нотки на безпомощност в гласа Броган. — Нищо повече.
Президентът се чувстваше потопен в отчаяние.
— Боже мой, сякаш са ни затворили в преддверието на ада.
Един от четирите телефона звънна и Фосет бързо вдигна слушалката.
— Да, да, тук е. Добре, ще му кажа. — Той затвори телефона и лицето му доби мрачен израз. — Беше Ъруин Мичъл. „Гетисбърг“ се е отклонила много на юг на път за Кейп Канаверал.
— Значи все още има възможност поне да се приводни — отбеляза без ентусиазъм Броган.
— Стига да бъде предупредена навреме — допълни Фосет.
Президентът поклати глава.
— Лошо. Скоростта й на кацане е над триста и двайсет километра в час. Направо ще се разбие на парчета.
Другите мълчаха и търсеха в ума си подходящи думи. Президентът се извъртя със стола си към прозореца. Сърцето му бе свито.
След малко се обърна към мъжете, които стояха в очакване до бюрото.
— Бог да ми е на помощ, задето ще подпиша смъртните присъди на тези храбри мъже.
55.
Пит напусна изходната стълбищна клетка и се затича с всичка сила по коридора. Стигна до килията, в която бяха затворени Джордино и Гън, завъртя бравата и блъсна вратата навътре с такава сила, че едва не я изкърти от пантите.
Малкото помещение беше празно.
Шумът обаче го издаде. Иззад ъгъла на един страничен проход се втурна пазач и смаян се закова на място пред Пит. Това забавяне за част от секундата му излезе скъпо. Макар че миг след това той вдигна оръжието си, бейзболната бухалка го изпревари и го улучи странично по главата. Пит хвана униформения пазач през кръста и го затътри към празната килия. Метна го върху едно от леглата и се наведе да огледа лицето на младия руснак — беше същият, който редовно го отвеждаше при Великов. Младежът дишаше нормално и Пит прецени, че е получил само мозъчно сътресение.
— Имаш късмет, момче, че никога не убивам човек под двайсет и една години.
Кинтана излезе от стълбищната шахта точно когато Пит заключи пазача в килията и продължи тичешком по коридора. Изобщо не се стараеше да се крие. Беше готов да цапардоса по главата всеки, който се изпречи на пътя му. Стигна до вратата на килията на Джеси и я отвори с ритник.