И Джеси я нямаше там.
Тръпка на ужас пропълзя по тялото му. Той се втурна по коридорите към стая номер шест. Вътре нямаше нищо, освен смрад на мъчения.
Ужасът му отстъпи място на коравосърдечен, необуздан гняв. Пит изведнъж стана друг човек, човек без съвест, без морални задръжки, неспособен да въздържа чувствата си, човек, за когото опасността беше просто някаква сила, на която не биваше да обръща внимание. Страхът му от смъртта изчезна напълно.
Кинтана дотърча до Пит и го хвана за ръката.
— Да те вземат дяволите, веднага се връщай на брега! Знаеш, че заповедта беше…
Но не успя да продължи. Пит допря тъпата цев на АК-74 в корема на Кинтана и бавно избута мъжа назад до стената. Майорът много пъти се бе озовавал лице в лице със смъртта, но сега, вторачвайки се в леденото изражение на набръчканото лице и виждайки смъртоносното равнодушие в зелените очи, разбра, че е с единия крак в гроба.
Пит не каза нищо. Отдръпна оръжието си, нарами бейзболната бухалка и си проправи път през хората на Кинтана. Изведнъж спря, обърна се и тихо каза:
— Асансьорът е ей там.
Кинтана направи знак на войниците да го последват. Пит ги преброи набързо, включвайки и себе си — бяха общо двайсет и петима. Той забърза към асансьора за горните нива. Други пазачи не се появиха по пътя им. Коридорите бяха празни. След като затворниците му са вече мъртви, заключи наум Пит, Великов е решил, че е достатъчен само един пазач за складовете на долния етаж.
Стигнаха до асансьора и Пит тъкмо понечи да натисне бутона, когато моторът забръмча. Той направи знак всички да се облегнат на стената. Заслушаха се и чуха, че асансьорът спря на етажа над тях и оттам долетяха приглушени гласове и смях. Всички замръзнаха на местата си, когато след малко кабината продължи надолу и от процепа между вратите й просветна светлина.
Всичко това продължи десет секунди. Вратите се разтвориха и от асансьора излязоха двама мъже с бели престилки. И двамата умряха, без да се чуе никакъв звук от ножовете, които прободоха сърцата им. Пит остана удивен от прецизното изпълнение. В очите на нито един от кубинците нямаше и следа от угризение.
— Време е да вземем решение — заговори Пит. — Асансьорът побира само десет души.
— До приземяването на космическата совалка остават само четиринайсет минути — съобщи бързо Кинтана. — Трябва да намерим и прекъснем захранването на обекта.
— Над нас има още четири нива. Кабинетът на Великов е на най-горното. Там са и жилищните помещения. Съветът ми е да се разделим на три групи за всяко ниво. Така ще покрием повече територия за по-кратко време.
— Звучи смислено — съгласи се Кинтана. — Стигнахме дотук, без някой да ни посрещне, така че те няма да очакват ненадейна поява на посетители по едно и също време на различни места.
— Аз ще се кача с първите осем души на второто ниво и ще изпратя асансьора обратно за следващата група, която ще слезе на третото ниво и ще направи същото за групата за последното ниво.
— Добре — не възрази Кинтана и бързо подбра осем човека, като им нареди да последват Пит в асансьора. Миг преди вратите му да се затворят, той рязко додаде: — И да се опазите живи, дяволите да ви вземат!
Пътуването нагоре като че ли нямаше край. Никой от мъжете не поглеждаше в очите другите. Неколцина избърсаха потта по лицето си. Другите се почесваха там, където не ги сърбеше. Всеки беше сложил пръст на спусъка на оръжието си.
Най-накрая асансьорът спря и вратите се отвориха. Кубинците нахлуха в един оперативен пункт, обслужван от близо двайсет служители на ГРУ и четири жени, също в униформи.
Повечето бяха покосени на местата си зад бюрата от градушка от куршуми, издъхвайки със застинал израз на огромна почуда в очите. Само след секунди помещението заприлича на костница, потънала в кръв и с пръсната навсякъде разкъсана плът.
Пит нямаше време да оглежда повече. Натисна бутона за асансьора и се качи сам на етажа, където се намираше кабинетът на Великов. С гръб, опрян плътно до стената, и с оръжие, насочено за стрелба, той хвърли бърз поглед във вътрешността на стаята. Гледката го изпълни едновременно с въодушевление и дива ярост.
Седем офицера от ГРУ бяха седнали в полукръг и наблюдаваха с опиянение садистичното изпълнение на Фос Глай. Явно, не чуваха приглушената стрелба на етажа под тях. Вероятно сетивата им бяха притъпени, както заключи Пит, от погълнатото съдържание на няколкото бутилки вино.