На пода лежеше на една страна Руди Гън, с лице, превърнато в пихтия, но подтикван от несломима гордост, отчаяно се опитваше да показва презрително високомерие. Един от офицерите бе насочил малък автоматичен пистолет към окървавения Ал Джордино, който бе вързан за метален стол. Главата на якия, нисък италианец висеше почти до коленете му и той бавно я тръскаше ту на една, ту на друга страна, сякаш искаше да прочисти зрението си и да пропъди болката си. Друг мъж вдигна крак и ритна отстрани Джордино, който се прекатури заедно със стола. Малко встрани зад Глай седеше Реймънд Лебарон. Някогашният финансист сега се бе превърнал в подобие на сянка, сякаш духът бе изтръгнат изцяло от тялото му. Очите му бяха безвзорни, лицето му не издаваше никакъв израз. Глай го бе превърнал в разлагащ се вегетиращ човек.
Джеси Лебарон беше коленичила в средата на стаята и гледаше Глай с нескрито пренебрежение. Косата й бе грубо подстригана късо. Държеше събрани пред себе си краищата на одеялото, покриващо раменете й. По откритите крака и ръце се виждаха червени белези от камшик и тъмни синини. Като че ли бе претръпнала пред страданието и пред всяка следваща болка. Въпреки жалкия си външен вид, пак изглеждаше невероятно красива със спокойствието и стойката си.
Фос и другите мъже се обърнаха, когато чуха асансьора да спира, но като видяха, че е празен, възобновиха заниманията си.
В мига, в който вратите на асансьора започнаха да се затварят, Пит прекрачи в стаята с почти нечовешко ледено спокойствие. Цевта на вдигнатото на нивото на очите му оръжие забълва огън.
Първите му внимателно премерени изстрели уцелиха мъжа, който бе ритнал Джордино на пода. Вторите попаднаха в гърдите на окичения с два медала офицер, седнал до Гън, и го изхвърли назад до един шкаф за книги. Следващите изстрели покосиха тримата мъже, които седяха плътно един до друг. Пит движеше дулото на пистолета в полегата дъга, но когато го насочи към Фос Глай широкоплещестият изменник реагира по-бързо от другите.
Глай сграбчи Джеси и я изправи на крака пред гърдите си като щит. Пит закъсня толкова, колкото седмият руснак, който седеше почти до него, да успее да извади от кобура автоматичния си пистолет и да произведе напосоки един изстрел.
Куршумът засегна задната част на цевта на оръжието на Пит, проби я и рикошира в тавана. Пит вдигна безполезния си пистолет и отскочи настрани в мига, в който видя насреща си пламъка в цевта от втория изстрел. Всичко като че ли започна да забавя темпо. Страх се изписа по лицето на руснака, когато натисна спусъка за трети път, но изстрел не последва. В следващия миг негодното тяло на АК-75 проряза въздуха и проби главата на руснака отстрани.
Отначало Пит помисли, че вторият летящ към него куршум го е подминал, но после почувства струйка кръв да се стича по врата от лявото му ухо, откъдето липсваше парченце. Той се закова на място и нова вълна на ярост го обля, когато видя как Глай грубо блъсна Джеси обратно върху килима.
По злобното лице на Глай се появи ехидна усмивка и той подхвърли подигравателно:
— Върна се значи.
— Каква схватливост от един кретен.
— Обещах ти, че ще умреш бавно, като се срещнем отново — заплаши го Глай. — Забрави ли?
— Не, не съм забравил — отвърна Пит. — Дори се сетих да си взема голяма тояга.
Пит не се съмняваше, че Глай възнамерява да отнеме живота му с огромните си ръце. Но знаеше, че единственото му предимство освен бухалката беше пълната липса на страх. Глай беше свикнал да вижда жертвите си безпомощни и беззащитни, сплашени от бруталната му сила. Устните на Пит изкопираха ехидната му усмивка и той започна да дебне Глай, изпълвайки се с коравосърдечно задоволство при вида на смущението в очите на противника си.
Пит приклекна в бейзболна стойка и целейки се ниско, замахна с бухалката и удари Глай по коляното. Ударът раздроби капачката му и Глай изохка от болка, но не падна. След секунда се възстанови и се нахвърли върху Пит, но получи нов удар, този път в гръдния кош, който изкара целия въздух от тялото му. За миг остана неподвижен, без да изпуска Пит от поглед, опитвайки да си поеме въздух на пресекулки, поради болката от пукнатите му ребра.
Пит отстъпи назад и свали бухалката.
— Името Брайън Шоу говори ли ти нещо?
Изкривеното от омраза лице на Глай бавно се отпусна и по него се появи израз на изумление.