— Английският агент ли? Нима го познаваш?
— Преди шест месеца спасих живота му на един влекач по река Сейнт Лорънс. Не помниш ли? Малко оставаше да го пречукаш до смърт, когато се появих зад гърба ти и те цапардосах по главата с гаечния ключ.
Пит с удоволствие наблюдаваше кръвнишкия поглед в очите на Глай.
— Ти ли беше?
— Това ще е последната ти мисъл — усмихна се сатанински Пит.
— Изповедта на един смъртник. — В гласа на Глай нямаше презрение, нито дързост, само увереност.
Без нито дума повече двамата мъже започнаха да се дебнат в кръг като два вълка — Пит с вдигната високо бухалка, Глай, влачейки ранения си крак. В стаята настъпи неземна тишина. Преборвайки се със силните си болки, Гън се опита да стигне с ръка отхвръкналия на пода автоматичен пистолет. Глай обаче забеляза движението му с крайчеца на окото си и изрита оръжието далеч от него. Безпомощният Джордино, все още вързан за стола, се мъчеше непохватно да се освободи от въжетата, а Джеси лежеше неподвижно и гледаше като омагьосана.
Пит пристъпи крачка напред и тъкмо да замахне, кракът му се подхлъзна в кръвта около един издъхнал руснак. Бухалката щеше да улучи Глай отстрани по главата, но описаната дъга се оказа няколко сантиметра по-висока. Глай инстинктивно вдигна ръка и пое удара с масивния си бицепс.
Дървената дръжка потрепери в ръцете на Пит, сякаш бе ударила броня на автомобил. Глай стрелна напред ръка, сграбчи края на бухалката и го повдигна като щанга. Пит се вкопчи здраво за дръжката, когато усети как краката му се отлепват от пода и той увисна във въздуха като малко момче. В следващия миг полетя през стаята и се залепи в стена от библиотечни шкафове, откъдето се стовари на пода сред лавина от книги с кожена подвързия.
Джеси и останалите със свити сърца решиха, че Пит никога няма да се съвземе от смазващия сблъсък със стената. Дори Глай се отпусна и спокойно закрачи към проснатото на пода тяло. По лицето му се четеше тържествуващ израз, устните му бяха разтеглени в усмивка на хищническо предчувствие за предстоящия смъртоносен край.
Изведнъж Глай се закова на място и загледа с изумление как Пит се надигна изпод планината от книги като проснат на ринга боксьор — замаян, леко дезориентиран, но готов за следващия рунд. Никой освен Пит не знаеше, че всъщност книгите омекотиха удара му в шкафа. Изпитваше непоносими болки, но не чувстваше да има разкъсана плът или счупена кост. Той повдигна бухалката, за да посрещне приближаващия се железен мъж и с всичка сила стовари тъпия й край в подигравателно захиленото му лице.
Но подцени безбожната сила на гиганта. Глай отскочи настрани, изби с юмрук бухалката от ръцете му и възползвайки се от инерцията на Пит, обви стоманените си ръце около гръдния му кош. Пит успя да се извърне и заби коляно в слабините на Глай — всеки друг мъж би се превил надве от такъв яростен удар, но не и Глай. Той само изохка леко, замижа и затегна още повече свирепата си мечешка прегръдка, която трябваше да изцеди живота от тялото на Пит.
Глай загледа Пит в очите от педя разстояние, без да мига. По лицето му не се долавяше и следа от физическо усилие, само устните му бяха запазили презрителната си усмивка. Той повдигна Пит, като продължаваше да го стиска, с предчувствието, че жестоката болка ще се появи по лицето на жертвата му миг преди края.
Целият въздух от дробовете на Пит беше изкаран и той се мъчеше да си поеме дъх. От парещата болка в гърдите стаята започна да се замъглява пред погледа му. Чуваше как Джеси пищи, а Джордино крещи нещо, но не можеше да различи думите. Въпреки болката, съзнанието му остана будно и ясно. Той отказваше да приеме смъртта и хладнокръвно изнамери начин да я измами.
Едната му ръка беше свободна, но другата, с която държеше бейзболната бухалка, беше заклещена от безмилостната хватка на Глай. Пред очите му за последен път започна да се спуска черна завеса и след като разбра, че само секунди го делят от смъртта, реши да направи последен отчаян опит.
Повдигна свободната си ръка на нивото на лицето на Глай и с цялата си сила заби палец в едното му око, натискайки навътре през черепа чак до мозъка му.
Шокът заличи усмивката на Глай, шок от зверска болка и силна изненада. Тъмните черти на лицето му се изкривиха като маска на страданието, той инстинктивно отпусна ръце и ги вдигна към очите си, надавайки чудовищен вик.
Въпреки непоносимата рана Глай остана на крака и се замята насам-натам из стаята като полудяло животно. Пит не можеше да повярва, че чудовището е още живо, дори беше готов да се закълне, че Глай е ненараняем. И тъкмо тогава оглушителен грохот погълна виковете на болка.