Страничният коридор беше с циментов под, затова той реши да продължи по застлания с килим коридор. Бе изминал едва петнайсетина метра и почувства, че мозъчните му клетки се възстановяват и тогава се наруга вътрешно, задето не помисли навреме да задигне едно от оръжията на пазачите. Издърпа патронника на автомата си. В него имаше само един патрон. Отчете грешката си и продължи напред.
След няколко крачки видя отражение на светлина и чу гласове. Намали ход и тихо се промъкна до един портал. Надникна вътре с предпазливостта на мишка, която се измъква от дупката си след гонитба с котка.
На около два метра встрани зърна парапет на балкон, издигащ се над просторна зала, пълна с компютри и командни табла, подредени в редици под два големи екрана за индикация на данни. Най-малко десет техници и инженери седяха пред тях и наблюдаваха електронните системи, а други пет-шест стояха прави и водеха оживен разговор.
Няколкото униформени пазачи вътре бяха залегнали в единия край на залата с насочени към тежка стоманена врата оръжия. От другата й страна се лееше градушка от куршуми и Пит разбра, че Кинтана и хората му са на път да проникнат вътре. Тъкмо се накани да се обърне, за да иде при тях, когато силен грохот отекна в залата, последван от огромен облак от прах и отломъци — разбитата врата се бе пръснала на парчета.
Преди облакът да се разнесе, кубинците нахлуха през отвора и оръжията им засвяткаха. Руснаците като че ли се стопиха сред убийственото клане. Врявата в бетонното помещение беше оглушителна, но въпреки това Пит чуваше виковете на ранените. Повечето от компютърните оператори се изпокриха под командните табла. Онези, които се съпротивляваха, бяха най-безпощадно застреляни.
Пит тръгна по балкона, като притискаше плътно гръб в стената. На десетина метра от него стояха като хипнотизирани от ужас двама мъже и наблюдаваха сечта долу. Той разпозна в единия генерал Великов и с дебнещи стъпки тръгна към плячката си. Не беше направил и няколко крачки, когато Великов се отдръпна от парапета и се обърна. Погледна безизразно Пит, но в следващия миг го позна и широко отвори очи, после, колкото и да бе невероятно, се усмихна. Този мъж като че ли изобщо нямаше нерви.
Пит вдигна оръжието си и се прицели.
С котешка бързина Великов избута другия мъж пред себе си част от секундата преди ударникът да падне върху патрона.
Куршумът улучи Лев Майски право в гърдите. Заместник-директорът на КГБ остана за миг напълно неподвижен от шока, после, със застинала почуда в очите, се олюля назад и се преметна през парапета към пода долу.
Пит несъзнателно натисна спусъка отново, но оръжието беше празно. Метна го към Великов, който сръчно го улови с една ръка.
Лицето на Великов изразяваше повече любопитство, отколкото страх, когато закима и рече:
— Вие сте удивителен човек, господин Пит.
Преди Пит да успее да отговори или направи крачка, генералът отскочи настрани към една отворена врата, шмугна се през нея и я тръшна след себе си. Пит се спусна натам, но твърде късно. Ключалката беше отвътре и Великов превъртя резето. През тази врата не можеше да се влезе с ритник. Масивният заключващ език на бравата влизаше дълбоко в метална каса. Той вдигна юмрук, за да го удари в крилото, но размисли, обърна се и заслиза по стълбите към долния етаж.
Прекоси обърнатата наопаки зала, прекрачвайки труповете, и се приближи до Кинтана, който изпразваше своя АК-74 в една редица от компютри.
— Оставете това! — извика Пит в ухото му и посочи към пулта за радиовръзка. — Ако хората ви още не са разрушили антената, ще опитам да се свържа със совалката.
Кинтана свали оръжието си и го погледна.
— Бутоните са с руски надписи. Ще можеш ли да боравиш с тях?
— Не знам, още не съм пробвал — отговори Пит, седна пред командното табло и бързо огледа морето от контролни лампи и бутони, надписани на кирилица.
Кинтана се наведе над рамото на Пит.
— Трудно ще откриеш точната честота навреме.
— Католик ли сте?
— Да, защо?
— Ами тогава призовете светеца, който направлява загубените души, и се молете всичко това тук да е настроено на честотата на совалката.