— По-добре е компютрите да извършат този етап на подстъпа. А на двайсет километра преди кацането можеш да минеш отново на ръчно.
— Прието, изключвам.
Фоули погледна очаквателно Мичъл.
— Колко близо са? — само това попита той.
Мичъл пое дълбоко въздух и отвърна:
— На един хвърлей разстояние.
— Ще се справят ли?
— Ако вятърът не се разлудува, ще успеят на косъм. Но промени ли посоката си и задуха странично със скорост пет възела, спукана им е работата.
В пилотската кабина на „Гетисбърг“ не витаеше страх. Нямаше време за това. Джъргънс много внимателно следеше на компютърните екрани пред себе си траекторията на спускане. Огъваше пръстите си като пианист пред концерт и с нетърпение чакаше момента, в който щеше да поеме ръчното управление за последните маневри за приземяване.
— Имаме си компания — отбеляза Бъркхарт.
За първи път от дълго време насам Джъргънс отмести поглед от уредите към прозореца. Различи един изтребител F-15, който летеше на около двеста метра редом до тях. Докато го наблюдаваше, пилотът му включи навигационните светлини и разклати крилата. Други два изтребителя го следваха във формация. Джъргънс пренастрои радиото си на военна честота.
— Откъде изникнахте, момчета?
— Просто обикаляме квартала да търсим девойки и мярнахме летателната ви машина — отвърна Холиман. — Можем ли да ви помогнем с нещо? Край.
— Да имате влекачно въже? Край.
— Преди малко го скъсахме.
— Благодарим ви все пак, че се навъртате наоколо. Край.
Джъргънс почувства известно облекчение. Ако не улучат пистата на Кий Уест и се разбият, пилотите на изтребителите ще знаят поне накъде да насочат спасителите. Той върна вниманието си отново към показанията на полета и някак между другото се запита защо ли Хюстън не го свързва с военноморското летище на Кий Уест.
— Какво, по дяволите, значи, че летището на Кий Уест е затворено? — изкрещя Мичъл в пребледнялото лице на инженера до него, който държеше телефонна слушалка. Без да дочака отговора, той грабна слушалката и попита: — С кого разговарям?
— С капитан втори ранг Редфърн.
— Съзнавате ли напълно колко е сериозно положението?
— Обясниха ни всичко, сър, но нищо не можем да направим. Преди няколко часа цистерна с гориво се блъсна в стълба за главното електрическо захранване и прекъсна тока на летището.
— А аварийните ви генератори?
— Захранващият блок продължи да работи нормално в продължение на шест часа, после излезе от строя поради механична повреда. Сега го оправят и вероятно до час ще заработи отново.
— Адски късно! — сопна му се Мичъл. — „Гетисбърг“ е на две минути от вас. По какъв начин можете да я насочвате по отсечката на финалния подстъп?
— По никакъв — отвърна капитанът. — Нито едно съоръжение не работи.
— Тогава оградете пистата със запалени фарове на автомобили и камиони, изобщо с всичко, което може да я освети.
— Ще се постараем, сър, но както сме само четирима дежурни в кулата в този час сутринта, едва ли ще успеем. Съжалявам.
— Не сте единственият, който съжалява — изръмжа Мичъл и тръшна слушалката.
— Пистата трябваше да е вече в полезрението ни — отбеляза неспокойно Бъркхарт. — Виждам светлините на Кий Уест, но от летището няма и следа.
За първи път по челото на Джъргънс се появиха капчици пот.
— Много странно, че от диспечерската кула не ни се обаждат.
В този момент се разнесе напрегнатият глас на Мичъл.
— „Гетисбърг“, електрозахранването на летището на Кий Уест е прекъснато. Опитват се да осветят пистата с фарове на автомобили. Ръководим подстъпа ви от изток, за да кацнете по западно направление. Пистата ви е дълга две хиляди и четиристотин метра. Ако преминете отвъд нея, ще заорете в едно спортно игрище. Разбрахте ли? Край.
— Прието, кула. Разбрахме.
— В момента сте на три хиляди четиристотин и петдесет метра, скорост четиристотин и десет. Една минута и десет секунди до приземяване. Минете на пълно ръчно управление.
— Прието, минавам изцяло на ръчно.
— Виждате ли вече пистата?
— Все още не.
— Извинете, че се намесвам „Гетисбърг“. — Холиман се бе включил в честотата на НАСА. — Мисля, че ние с момчетата можем да влезем в ролята на пътеводна звезда. Ще минем пред вас, за да ви осветяваме пътя. Край.