— Много мило, приятел — отвърна с облекчение Джъргънс.
След малко видя как трите F-15 изпревариха совалката, забиха носове надолу и ги поведоха към Кий Уест. Подредиха се в редица и включиха светлините си за кацане. В първия момент ярките лъчи се отразиха само във вода, но после осветиха равно крайбрежие и накрая — военноморското летище.
Лицето на Джъргънс издаваше напрежение от пълното му съсредоточаване. Совалката се подчиняваше точно на командите му, но никога не е била предвидена да се рее във въздуха като книжно самолетче. Бъркхарт отчиташе на глас въздушната скорост и височината, за да може Джъргънс да посвети вниманието си изцяло на полета.
— „Гетисбърг“, ти си на деветдесет метра под минимума — предупреди го Фоули.
— Ако я издигна, тя ще загуби скорост и ще блокира.
Като че ли трябваше да мине цяла вечност, преди пистата да добие по-големи размери. Совалката беше само на шест километра от нея, а все едно че беше на сто и шест. Джъргънс не се съмняваше, че ще успее. Трябваше да успее. Всяка клетка на мозъка му искаше „Гетисбърг“ да се задържи във въздуха.
— Скорост триста и двайсет, височина две хиляди и шестстотин, пет километра до пистата — съобщи Бъркхарт. Гласът му бе сипкав.
Джъргънс вече виждаше мигащите лампи на пожарните коли и спасителните съоръжения. Изтребителите летяха над него и осветяваха със светлините си за кацане бетонната лента, дълга два километра и четиристотин метра и широка шейсет метра.
Совалката беше вече към края на наклона на спускане. Светлините й за кацане се отразиха в крайбрежната водна повърхност на не повече от трийсетина метра под нея. До последната възможна секунда Джъргънс се въздържа да натисне бутона за спускане на колесника. Нормалната процедура за кацане изисква първият досег на колелата с пистата да стане на осемстотин и четирийсет метра от челото й, но Джъргънс със затаен дъх се надяваше на чудото да им помогне поне да стигнат до бетона.
Брегът се изниза скоростно под ослепителните светлинни лъчи и се загуби някъде в тъмнината зад тях. Бъркхарт се хвана здраво за страничните облегалки на креслото си и започна монотонно да отчита метрите в низходящ ред:
— Скорост 205, главният колесник е на три метра… два метра… един метър… половин… досег.
Четирите огромни колела на главния колесник тупнаха върху твърдата повърхност и изсвириха от внезапното триене, изпускайки облачета пушек. По-късното измерване щеше да покаже, че Джъргънс е приземил совалката едва на четиринайсет метра и трийсет сантиметра от началото на пистата.
Той внимателно наклони носа й надолу, докато носовия колесник докосне бетона, после натисна до дъно спирачните педали. Когато спря космическия кораб до пълна неподвижност, до края на пистата му оставаха още триста и пет метра.
— Те успяха! — изкрещя по радиото си Холиман.
— „Гетисбърг“ вика командния център Хюстън — заговори Джъргънс със силна въздишка. — Колелата спряха да се движат.
— Великолепно! Великолепно! — извика възбудено Фоули.
— Поздравления, Дейв! — присъедини се и Мичъл. — Никой не би се справил по-добре.
Бъркхарт се обърна към Джъргънс, но не каза нищо, само му направи знак с вдигнати палци на юмруците си.
Джъргънс стоеше на мястото си, обхванат от възбуда и се наслаждаваше на победата си. Изтощеното му съзнание започна да блуждае и той се запита кой ли беше този Дърк Пит. После натисна бутона на вътрешната разговорна уредба.
— Господин Стайнмец?
— Да, командире.
— Добре дошли отново на земята! Вече сме си у дома.
59.
Пит се върна в кабинета на Великов и го обхвана с бърз, но щателен поглед. Всички бяха коленичили около Реймънд Лебарон, който лежеше проснат по гръб на пода. Джеси държеше ръката му и тихичко му говореше. Гън вдигна поглед към приближаващия се Пит и поклати глава.
— Какво му е? — попита той бездушно.
— Скочи на крака, за да ти се притече на помощ, но го улучи куршумът, който отнесе парче от ухото ти — поясни Джордино.
Преди да клекне, Пит огледа за миг смъртоносно раненият милионер. Платът, покриващ горната коремна част, бе напоен с уголемяващо се червено петно. Очите, все още живи, бяха приковани към Джеси. Дишаше учестено и повърхностно. Помъчи се да надигне глава и да й каже нещо, но това се оказа огромно усилие за него и той отново се отпусна на пода.