Пит бавно приклекна на едно коляно до Джеси. Тя обърна мокрото си от стичащите се сълзи и обезцветено лице и го погледна. Той срещна погледа й, без да проговори. Не можеше да измисли какво да й каже — съзнанието му бе напълно изтощено.
— Реймънд се опита да те спаси — заговори тя със сипкав глас. — Знаех си, че те никога няма да изтръгнат от него всичко.
Лебарон се закашля. Вдигна поглед към Джеси; очите му бяха мътни, лицето бяло, обезкървено.
— Грижи се за Хилда — промълви той. — Оставям всичко в твоите ръце.
Преди да продължи, стаята се разтресе от силна експлозия някъде под тях — групата на Кинтана бе разрушила електронните съоръжения вътре в обекта. Те трябваше бързо да напуснат мястото, но не можеха да вземат и Лебарон.
Пит си спомни за всички журналистически материали във вестниците и списанията, които величаеха умиращия тук мъж като търговец, твърд като стомана, който можел да издига или сваля шефове на огромни корпорации или високопоставени политици от правителството, наричаха го „магьосник“ в манипулирането на финансовите пазари в света, но и отмъстителен и хладнокръвен човек, чийто път бе осеян с „костите“ на конкурентни фирми, които бе сринал напълно, изхвърляйки хилядите им служители на улицата. Пит бе чел всичко това, но сега виждаше пред себе си само един умиращ мъж, парадокс на човешкото прегрешение, който бе откраднал жената на най-добрия си приятел, а него бе убил заради огромно съкровище. Пит не можеше да изпита нито жал, нито съчувствие към такъв човек.
Сега тънката нишка, поддържаща живота на Лебарон, беше на път да се скъса. Той се наведе и допря устни до ухото на стария мощен магнат.
— Ла Дорада — прошепна той. — Какво направи с нея?
Лебарон го погледна, очите му проблеснаха за миг, когато замъгленото му съзнанието се върна за последен поглед към миналото. Събра малкото си останали сили, за да отговори. Думите му, изречени със слаб глас, излязоха заедно с последния му дъх.
— Какво каза? — попита Джордино.
— Не съм сигурен — отвърна Пит с почуда по лицето. — Долових само нещо като: „Търси на мен…“.
На кубинците в отсрещния залив на главния остров детонацията им прозвуча като далечен гръм и те не й обърнаха внимание. Никакъв вулкан от червено и оранжево не освети хоризонта, никакъв огнен стълб, висок стотици метри, не проряза черното небе, за да привлече любопитството. Звуците се чуваха странно приглушени, докато руският военен обект се сгромолясваше отвътре. Дори последвалото по-късно разрушение на огромната антена мина безшумно.
Пит крепеше Джеси до брега, следван от кубинците, които носеха на носилка Джордино и Гън. Настигна ги и Кинтана и изоставяйки всякаква предпазливост, освети с тънкото си като писалка джобно фенерче лицето на Пит.
— Трябва да си превържеш ухото.
— Ще оцелея, докато стигнем до ПССП.
— Наложи се да оставя двама от хората си заровени на място, където никой да не може да ги открие. И въпреки това сме повече хора, отколкото дойдохме. Някои от нас ще трябва да качи на дашера си по един човек. Дърк, ти вземи госпожа Лебарон. Господин Гън може да пътува с мен. Сержант Лопес да…
— Сержантът ще бъде сам — прекъсна го Пит.
— Сам?
— И ние оставихме човек — допълни Пит.
Кинтана бързо обходи с лъча на фенерчето останалите.
— Реймънд Лебарон ли?
— Той няма да тръгне с нас.
Кинтана сви леко рамене, сведе глава към Джеси и каза само:
— Съжалявам. — После се обърна и започна да събира хората си за обратното пътуване към подводницата със специално предназначение.
Пит притисна Джеси към себе си и тихо заговори:
— Той те помоли да се грижиш за първата му жена, Хилда, която е все още жива.
Пит не видя изненадата по лицето й, но усети как тялото й се напрегна.
— Откъде знаеш? — попита тя недоумяваща.
— Преди няколко дни отидох при нея и си поприказвахме.
Джеси като че ли прие отговора му, без да попита как се е озовал в старческия дом.
— Реймънд и аз минахме през брачна церемония и играехме ролите на съпрузи, но той не изостави Хилда, нито се разведе с нея.
— Пример за мъж, който обича две жени едновременно.
— По различен и своеобразен начин. Тигър в бизнеса, но агънце вкъщи, Реймънд се почувства безпомощен, когато влошаващото се здраве на Хилда започна да засяга ума и тялото й. Той използва връзките си, за да я пише за умряла и я настани в старчески дом под предишното й брачно име.