— И тогава дойде твоят ред да излезеш на сцената. — Пит не искаше да прояви студенина, но и не съжали за думите си.
— Аз вече бях станала част от живота му — продължи тя, без обида в гласа. — Бях един от главните редактори на списанието „Проспъртиър“. С Реймънд отдавна бяхме в интимни отношения. Чувствахме се добре заедно. Отначало предложението му за брак беше на делова основа, просто едно удобство, но скоро прерасна в нещо повече, много повече. Ще повярваш ли?
— Не ме бива много в раздаването на присъди — отвърна спокойно той.
Кинтана се приближи и докосна Пит по рамото.
— Ние потегляме. Аз ще взема радиопредавателя и ще водя колоната. — Наведе се към Джеси и гласът му омекна. — Още един час, и ще бъдете в безопасност. Мислите ли, че ще издържите?
— Няма страшно, благодаря ви за загрижеността.
Дашерите бяха изтеглени по брега на вода. Под командата на Кинтана всички се качиха и отплаваха навътре по черната водна повърхност. Този път Пит завършваше колоната, а Кинтана, с наушни слушалки на главата, ги водеше към подводницата, следвайки координатите, които му предаваше полковник Клайст.
Скоро островът на смъртта остана зад гърба им. Огромният военен обект се беше превърнал в дебели отломъци бетон, хлътнали навътре. Дългата редица от електронна апаратура и мебелировката тлееха като гаснеща сърцевина на вулкан, дълбоко под избелелия от слънцето коралов пясък. Огромната антена беше пръсната на хиляди усукани парчета и едва ли би могла да бъде възстановена. След няколко часа стотиците руски войници, водени от агентите на ГРУ, щяха да плъзнат сред руините, за да ровят и пресяват пясъка в търсене на доказателства, уличаващи виновниците за разрухата. Но единствените следи, на които щяха да се натъкнат, щяха да ги заведат право към лукавото съзнание на Фидел Кастро, а не към ЦРУ.
Пит бе приковал поглед в засенчената синя лампа на дашера пред него. Този път те плаваха срещу течението и малкият морски съд забиваше нос в браздите между вълните и подскачаше върху гребените като влакче в увеселителен парк. Теглото на Джеси забавяше скоростта и Пит държеше педала за газта натиснат докрай, за да не се преобърнат.
Бяха изминали около километър и половина, когато Пит усети, че ръцете на Джеси около кръста му се отпуснаха.
— Добре ли си? — попита я той.
В отговор почувства в гърба си студеното дуло на пистолет. Той бавно наведе глава и погледна под мишница. Видя черните очертания на автоматичен пистолет — „Макаров“, деветмилиметров — притиснат в гръдния му кош отзад, а ръката, която го държеше, не трепваше.
— Ако не е много нахално от моя страна — заговори той с искрена изненада, — мога ли да попитам какво си намислила?
— Промяна в плана — отвърна тя с нисък, напрегнат глас. — Работата ни е наполовина свършена.
Клайст крачеше напред-назад по палубата на подводния съд със специално предназначение и изчакваше ударния отряд на Кинтана да бъде качен на борда. Всеки освободен дашер бързо бе вкарван през голям люк и по рампата биваше прибиран в товарния отсек. Кинтана обиколи подводницата, за да провери дали не е останал някой във водата и чак тогава се качи на долната палуба.
— Как мина? — попита го нетърпеливо Клайст.
— Както казват на Бродуей, с грандиозен успех. Разрушението беше до основи. Можеш да съобщиш в Лангли, че предаването на ГРУ е прекъснато.
— Чудесно — отвърна Клайст. — Очаква те тлъсто възнаграждение и дълга отпуска. Жест от страна на Мартин Броган.
— Пит заслужава по-големия дял от наградата. Закара ни право в бърлогата, преди руснаците да осъзнаят какво става. Освен това успя да включи радиото и предупреди космическата совалка.
— За нещастие не е предвиден духов оркестър за почасова помощ — каза неопределено Клайст, после попита: — Какво стана с генерал Великов?
— Предполага се, че е мъртъв и заровен под отломъците.
— Има ли жертви?
— Аз загубих двама души. — Той замълча за миг и добави: — Загубихме също и Реймънд Лебарон.
— Президентът няма да се зарадва на тази новина.
— Беше по-скоро нещастен случай. Направи много смел, но безразсъден опит да спаси живота на Пит и беше прострелян смъртоносно.