— Много смешно!
— Има прилив, което е в наша полза, тъй че давай да го използваме, преди да почне да се оттегля.
— Скоро ще стане светло — отбеляза тя.
— Още една причина да побързаме да намерим прикритие.
— А акулите?
— Те не закусват преди шест часа — отвърна той нетърпеливо. — Хайде, давай, и без повече приказки.
Двамата се обърнаха по гръб и заплуваха с прости движения на ръцете и краката.
Прииждащите вълни ги изтласкваха със скорост около един възел и те напредваха с добро темпо. Джеси се оказа отлична плувкиня. Замахът на ръцете й съвпадаше с този на Пит и тя нито за миг не изоставаше от него. Вътрешно той се възхищаваше на издръжливостта й след всичко, което й бе минало през главата през последните шест дни, и й съчувстваше за болките и изтощението, които изпитваше в момента. Но не можеше да й позволи да се отпуска сега, поне докато не стигнеха брега и не намереха някое малко безопасно място.
Джеси не му даде никакво обяснение, задето го принуди да тръгне към Куба, а и той не я попита. Не беше нужно да е ясновидец, за да разбере, че тя има точно определена цел, надхвърляща границите на лудостта, и упорство, което й помагаше за изпълнението й. Пит можеше да я обезоръжи, ако бе преобърнал дашера по време на бързото спускане по ската на някоя вълна, но в същото време беше напълно сигурен, че тя нямаше да натисне спусъка, ако бе отказал да й се подчини.
Пит обаче неведнъж беше изпадал в подобно положение. „Любовта движи света“, припомни си той стих от песен. Само че той не изпитваше любов. Привличане — да, но не до главозамайване. Любопитството му надделя над чувствата. Никога нямаше да устои да не надникне през вратата на непознатото. Освен това го блазнеше и мисълта за съкровището Ла Дорада. Думите на Лебарон останаха недоизречени, но според Пит статуята трябва да се намира някъде в Куба. Единственото препятствие беше, че лесно можеше да бъде убит.
Той спря да плува и се гмурна право надолу. Напипа дъно, което по негова преценка беше на три метра. Докато се изтласкваше обратно нагоре, без да иска докосна крака на Джеси. Тя изписка, мислейки, че я напада нещо огромно с триъгълна перка, невиждащи очи и уста, на която само зъболекар би се възхитил.
— Тихо! — сряза я с приглушен дрезгав глас Пит. — Всеки патрул в радиус от километър ще те чуе.
— О, боже, ти ли си! — изстена тя, замаяна от страх.
— Говори тихо — прошепна той близо до ухото й. — Звукът се разнася лесно над водата. Сега ще починем малко и ще наблюдаваме дали няма някакво раздвижване.
Тя не продума, само го докосна леко по рамото в знак, че е разбрала. После продължиха да плуват още няколко минути, взирайки се в тъмнината. Слабата лунна светлина осветяваше брега на Куба, тясната ивица бял пясък и тъмните храсти отвъд нея. На около три километра вдясно от тях се движеха коли по път, който минаваше съвсем близо покрай брега. На десетина километра навътре от него ярки светлини разкриваха малък пристанищен град.
Пит не забеляза никакво движение. Направи знак на Джеси да го следва и продължи напред, без да отмества поглед от отсрещните светлини. Височините и формите, ъглите и очертанията ставаха все по-близки. След петдесет метра той спусна крак надолу и докосна пясък. Стъпи на дъното и водата му стигна до гърдите.
— Можеш да се изправиш — предупреди я тихо той.
След миг тя уморено прошепна:
— Слава богу, защото ръцете ми са като от олово.
— Щом стигнем до брега, ти ще полежиш да си починеш, а аз ще ида да поразузная наоколо.
— Моля те, бъди предпазлив.
— Не се безпокой — рече той и лицето му се озари от широка усмивка. — Вече му хванах цаката, нали това ми е второто стъпване на вражески бряг за една вечер.
— Говорил ли си някога по-сериозно?
— Само когато обстоятелствата го налагат. Като в момента например — дай ми оръжието си.
Тя не помръдна.
— Май го загубих.
— Май?
— Когато скочихме във водата…
— Ти го изпусна.
— Да, изпуснах го — повтори тя с невинно съжаление.
— Нямаш представа какво удоволствие е да се работи с теб! — иронизира я Пит, кипящ от гняв.
Двамата изминаха разстоянието до брега в мълчание, докато леките вълни изчезнаха и дълбочината стана само няколко десетки сантиметра. Пит направи знак на Джеси да остане на място и самият той се отпусна неподвижен на повърхността на водата. После, без да каже дума, скочи на крака, притича по пясъка и изчезна в храстите.