Джеси едва съумяваше да се задържи на повърхността. Цялото й тяло се бе сковало от изтощение, но тя с облекчение почувства, че болката от синините, причинени от ръцете на Фос Глай, постепенно стихваше. Водата нежно обливаше леко облеченото й тяло и това й действаше успокоително.
В следващия миг тя застина от ужас, пръстите й се забиха в мокрия пясък, сърцето й се качи в гърлото.
Един от храстите се размърда. На десет-дванайсет метра встрани от нея от сянката се отдели тъмна фигура и тръгна по брега, точно покрай ръба на водата.
Не беше Пит.
Бледата светлина от луната освети фигура в униформа, с оръжие през рамо. Джеси лежеше като парализирана, съзнавайки напълно безпомощността си. Тя притисна тяло в пясъка и сантиметър по сантиметър започна да се изхлузва към дълбокото в напразен опит да стане по-незабележима.
Изведнъж лъч от фенерче проряза тъмнината и заигра по брега досами ръба на водата. Кубинският патрул обхождаше с лъча пътя пред себе си, докато вървеше към Джеси, и внимателно оглеждаше пясъка. Вцепенена от ужас, Джеси разбра, че той търси стъпки. Изведнъж изпита силен гняв към Пит, задето я заряза и остави отпечатъци от стъпките си, които водеха право към нея.
Кубинецът се приближи на десет метра от нея и щеше да види очертанията на горната половина на тялото й, ако се беше обърнал право в нейната посока. Но лъчът спря да се движи и се закова върху стъпките, оставени от Пит, когато побягна навътре към сушата. Патрулът се извъртя надясно и клекна, насочвайки фенерчето си право към храстите. После, по необяснима причина, се обърна обратно и лъчът освети Джеси с цялата си сила. Светлината я заслепи.
За секунда кубинецът я загледа втрещен, после свободната му ръка вдигна автоматичното оръжие, което висеше от рамото му и насочи цевта право към Джеси. Тя беше толкова изплашена, че не можа дори да гъкне и само стисна здраво очи, сякаш така щеше да прогони ужаса и удара на куршума.
Тогава чу слаб, тъп удар, последван от проточен стон. Изстрели не проехтяха. Настъпи странна тишина, после почувства, че ослепителната светлина угасна. Отвори очи и видя с неясен поглед чифт крака, затънали до глезените във водата, а през тях — неподвижното тяло на кубинския патрул, проснато на пясъка.
Пит се наведе и внимателно изправи Джеси на крака. Заглади назад мократа й коса и рече:
— Изглежда, че не мога за миг да обърна гръб, без да ти навлека неприятност.
— Помислих, че съм мъртва — промълви тя и ударите на сърцето й постепенно забавиха ритъм.
— Навярно такава мисъл ти е минавала най-малко десет пъти, откакто напуснахме Кий Уест.
— Иска се време, за да свикнеш със страха от смъртта.
Пит взе фенерчето от ръката на кубинеца и започна да съблича униформата му.
— За щастие този негодник е нисък почти колкото теб. Вероятно ще плуваш в ботушите му, но по-добре е да са ти по-големи, отколкото да те стискат.
— Мъртъв ли е?
— Получи малка вдлъбнатина от камък в черепа. След няколко часа ще се свести.
Джеси сбърчи нос, когато я лъхна миризмата на униформата.
— Май че никога не е помирисвал баня.
— Изплакни я в морето и я навлечи мокра — подкани я той. — И побързай, нямаме време да си играем на модно ревю. Часовият на следващия пост ще има да се чуди защо никой не идва да му предаде дежурството и скоро ще довтаса тук с помощник-началника на караула.
Пет минути по-късно Джеси беше вече с подгизналата униформа на охраната на кубинските въоръжени сили. Пит се оказа прав — ботушите бяха с два номера по-големи. Тя събра мократа си коса и я напъха под баретата. Обърна се и видя, че Пит излиза от храстите, нарамил оръжието на кубинеца и с едно палмово листо в ръка.
— Какво направи с него? — попита го тя.
— Скрих го под един храст по-навътре от брега. — В гласа на Пит се прокрадваха нотки на нетърпение. Той посочи към един тъничък лъч светлина на около осемстотин метра по брега. — Ето ги, идват. Хайде да вървим, нямаме време за празни приказки.
Той грубо я избута към дърветата и тръгна след нея заднешком, като заличаваше стъпките им с палмовото листо. След около седемдесет метра хвърли листото и двамата забързаха през гъстите шубраци, за да увеличат колкото се може повече разстоянието между тях и брега, преди да е съмнало.