— Аз не бих отказал чаша силно кафе — каза Мартин Броган, след като седна и извади една папка от коженото си куфарче.
Дан Фосет зае мястото до него, а Дъглас Оутс седна срещу тях, до президента. Сержант с бяла военна униформа им поднесе любимия на президента сок от гуава и кафе. Всеки от четиримата му каза поръчката си и се отпусна в очакване на президента да подхване разговора.
— Е — усмихна се той, — имаме доста работа да свършим, преди да кацнем на Канаверал и да поднесем поздравленията си. Така че, да почваме. Дан, запознай ни с положението на „Гетисбърг“ и с лунните колонизатори.
— Цяла сутрин поддържах връзка с хората от НАСА — заговори Фосет с вълнение в гласа. — Както вече знаем, Дейв Джъргънс приземи на косъм совалката на Кий Уест. Забележително постижение, като се има предвид, че военноморското летище бе затворено за въздушно и автомобилно движение. Порталите и оградата имаха подсилена охрана от морски пехотинци. Президентът бе наложил временно информационно затъмнение по случая, преди да оповести съществуването на новата лунна база.
— Репортерите сигурно ще надигнат вой до небето — вметна Оутс, — настоявайки да узнаят защо совалката се е приземила не на предварително оповестените място и време.
— То се знае.
— Кога възнамерявате да направите съобщението?
— След два дни — отвърна президентът. — Трябва ни време, за да систематизираме резултатите и да дадем някои инструкции на Стайнмец и хората му, преди да ги предадем в ръцете на медиите.
— Ако се забавим много — каза Фосет, — някой от пресцентъра на Белия дом може да надуши нещо.
— Къде са сега лунните колонизатори?
— Подложени са на прегледи в медицинската лаборатория на космическия команден център „Кенеди“ — отвърна Фосет. — Закараха ги със самолет заедно с екипажа на Джъргънс малко след като „Гетисбърг“ кацна на Кий Уест.
Броган погледна към Оутс.
— Има ли някакви новини от Кремъл?
— Засега — пълно мълчание.
— Интересно, как ли ще реагират там на случилото се.
— Антонов е хитра лисица — каза президентът. — Той ще се въздържи да ни обвини публично за убийството на техните космонавти за сметка на поверителни разговори с нас, в които ще поиска обезщетение във формата на подялба на научните данни.
— А вие ще приемете ли това?
— Президентът е морално задължен да приеме — побърза да отговори Оутс.
Броган не скри изумлението си, както и Фосет.
— Но това не е политически въпрос — възрази тихо Броган. — Никъде не пише, че трябва да издаваме тайни, жизненоважни за националната ни отбрана.
— Този път ние минаваме за негодници, а не руснаците — не отстъпи Оутс. — А тъкмо сме на път да подпишем САЛТ IV за прекратяване на разположението на ядрени ракети в бъдеще. Ако президентът подмине предложението на Антонов, преговарящите руснаци ще станат от масата и ще предприемат една от известните си разходки само часове преди подписването на договора.
— Може и да си прав — обади се Фосет, — но никой, свързан с колонията Джърси не е отдавал силите си цели две десетилетия, за да даде резултатите от труда си на Кремъл.
Президентът следеше размяната на мнения, без да се намесва. Но сега вдигна ръка, за да прекрати спора.
— Господа, съвсем нямам намерение да „разпродавам магазина“. Но ние имаме такова огромно богатство от информация, че спокойно можем да я поделим с руснаците и останалия свят в интерес на човечеството. Медицинските открития, геоложките и астрономически данни трябва да се разменят свободно. Но бъдете спокойни. Аз няма да направя компромис с нашите космически и отбранителни програми. Тази област ще остане единствено в наши ръце. Ясно ли се изразих?
В отсека за хранене настъпи мълчание, което се удължи и от появилия се стюард. Той поднесе три чинии с горещи порции шунка с яйца и палачинки, напълни отново чашите с кафе и напусна помещението. Тогава президентът въздъхна и погледна към Броган.
— Нищо ли няма да хапнеш, Мартин?
— Обикновено не закусвам. Обядът е яденето на деня ми.
— Не знаеш какво пропускаш. Палачинките са толкова леки и пухкави.
— Не, благодаря. Кафето ми е достатъчно.
— Тогава, докато останалите омитаме чиниите си, защо не ни запознаеш с операцията на Кайо Санта Мария.
Броган отпи глътка кафе, отвори папката си и предаде сбито съдържанието й.