— В два часа тази сутрин на острова е слязъл специален ударен отряд под командването на полковник Рамон Клайст и воден от майор Анджело Кинтана. В четири и трийсет съветският обект за радиозаглушаване и подслушване, включително антената му, са разрушени и персоналът избит. Операцията е била извършена съвсем навреме, тъй като последното радиосъобщение е предупредило „Гетисбърг“ за отклонението й само минути преди да предприеме кацане на кубинска земя.
— Кой е направил предупреждението? — прекъсна го Фосет.
Броган хвърли поглед над масата и се усмихна.
— Представил се е с името Дърк Пит.
— Боже господи, този човек е навсякъде! — възкликна президентът.
— Джеси Лебарон и двамата от НЮМА са били спасени — продължи Броган. — Реймънд Лебарон е бил убит.
— Това потвърдено ли е? — попита президентът и лицето му помръкна.
— Да, сър, потвърдено е.
— Много жалко. Той заслужаваше признание за заслугите си към колонията Джърси.
— Въпреки това мисията е минала изключително успешно — каза тихо Броган. — Майор Кинтана намерил богатство от разузнавателни материали, както и последните съветски кодове. Те пристигнаха преди час. Анализаторите в Лангли вече ги пресяват.
— Ред е на поздравленията — каза президентът. — Твоите хора са направили голям удар.
— Няма да бързате с похвалите, господин президент, като чуете цялата история.
— Добре, Мартин, продължавай.
— Дърк Пит и Джеси Лебарон… — Броган млъкна и безпомощно сви рамене — не са се върнали на подводницата заедно с майор Кинтана и хората му.
— Какво, да не са убити и те като Реймънд Лебарон?
— Не, сър. Тръгнали са с другите, но по пътя са се отклонили и са поели към Куба.
— Куба? — повтори президентът едва чуто. Хвърли поглед към Оутс и Фосет, който опули очи срещу него. — Милостиви боже, Джеси ще се опита да предаде нашия отговор за предложения от Кастро американско-кубински договор.
— Възможно ли е тя да се свърже по някакъв начин с Кастро? — поинтересува се Фосет.
Броган поклати глава в знак на съмнение.
— Островът гъмжи от охрана, от полицейски и военни отряди, които проверяват всеки километър от пътищата. Само за час ще бъдат арестувани, ако предположим, че са се промъкнали през патрулите на брега.
— Може пък Пит да извади късмет — смотолеви под носа си Фосет.
— Не вярвам — каза мрачно президентът. — Той вече използва целия си късмет.
В един малък кабинет в главната квартира на ЦРУ в Лангли Боб Торнбърг, шеф на отдела за анализи на документи, седеше с кръстосани върху бюрото си крака и четеше папка с материали, донесени от Сан Салвадор. Той изпусна облак синкав дим от лулата си и продължи да превежда руския текст.
Прегледа набързо три папки и взе четвърта. Надписът й го заинтригува. Звучеше съвсем по американски. Беше тайна операция с наименование на смесена напитка. Той я прехвърли до края и онемя. После остави лулата в пепелника, свали краката си и започна да чете съдържанието внимателно, изречение по изречение, като междувременно си водеше бележки в бележник с жълти страници.
След близо два часа Торнбърг вдигна телефона и набра вътрешен номер. Обади се женски глас.
— Айлийн, тук е Боб Торнбърг. Там ли е Хенри? — поинтересува се той за заместник-директора.
— Говори по другия телефон.
— Кажи му веднага да ми се обади, спешно е.
— Ще му кажа.
Торнбърг прегледа бележките си и започна да препрочита за пети път съдържанието на папката, когато телефонът му иззвъня. Той въздъхна и вдигна слушалката.
— Боб, Хенри е. Какво има?
— Можем ли да се срещнем веднага? В момента проучвам част от разузнавателни данни, доставени от Кайо Санта Мария.
— Имали нещо ценно?
— По-скоро е нещо като бомба.
— Ще ми намекнеш ли за какво става дума?
— За Фидел Кастро.
— Сега пък какво е скроил?
— Нищо. Предвидено е вдругиден да умре.
62.
Пит се събуди и първо погледна часовника си. Часът беше 12:18. Чувстваше се ободрен, в добро настроение, дори изпълнен с оптимизъм.
Когато обаче се замисли, дойде до заключението, че бъдещето му съвсем не е розово. Нямаше нито кубинска валута, нито документи за самоличност. Намираше се в комунистическа страна без никаква приятелска връзка или извинение за пребиваването си тук. А и с тази униформа… Щеше да го припише на късмета си, ако изкараше деня, без да бъде разстрелян като шпионин.