Протегна се и побутна Джеси за рамото. После изпълзя от отводнителната тръба, огледа внимателно района и започна да прави гимнастика, за да раздвижи схванатите си мускули.
Джеси отвори очи и бавно се събуди от дълбокия си, здрав сън, осъзнавайки постепенно къде се намира. Протегна ръце и крака като котка и изстена леко от болка, но се благодари, че именно от нея съзнанието й се размърда.
Първите й мисли бяха за глупости — кого да покани на следващия си прием, да обсъди с готвача си какво да бъде менюто, да напомни на градинаря да подстриже храстите от двете страни на пътеката. Но в следващия миг пред очите й изплуваха спомени за съпруга й. Запита се как е възможно да е работила и живяла цели двайсет години с него и още да не е в състояние да се пребори с вътрешните си настроения. Тя повече от всеки друг виждаше Реймънд Лебарон просто като човек, по-добър или по-лош в сравнение с другите, който можеше да проявява съчувствие, дребнавост, остроумие или безскрупулност в съответния момент.
Затвори очи и силно ги стисна, за да прогони спомена за смъртта му. Мисли за нещо друго или за другиго, заповяда си тя. Мисли как да оцелееш през следващите няколко дни. Мисли за… Дърк Пит.
Кой всъщност е той, запита се Джеси, що за човек е? Обърна глава към отвора на тръбата и докато го гледаше как се навежда и извива тялото си, за първи път от запознанството им изпита сексуално привличане към него. Но това е нелепо, смъмри се тя, та той е най-малко петнайсет години по-млад от мен. Освен това нито веднъж не е проявявал интерес към мен като към желана жена, никога не е намеквал или правил опит дори за флирт. Тя заключи, че Пит е загадка, че е от типа мъже, които се харесват на жените, дава вид, че води безгрижен живот, но никога не би се оставил да бъде впримчен или завладян от някоя жена.
Джеси мигом се върна в действителността, когато Пит се наведе пред отвора на тръбата и й се усмихна.
— Как се чувстваш?
Тя притеснено извърна поглед настрани.
— Като пребита, но съм готова да посрещна деня.
— Съжалявам, че закуската още не е пристигнала — продължи той с глух глас през тръбата. — Много се бавят тия от румсървиса.
— Душата си давам за чаша кафе.
— Според една табела, която зърнах на няколко метра край пътя, намираме се на десет километра до населено място.
— Колко е часът?
— Един без двайсет.
— Ами то половината ден се е изнизал — рече тя и изправяйки се на четири крака, залази към светлината. — Трябва да потегляме.
— Остани там, където си.
— Защо?
Пит не отговори, влезе навътре в тръбата и седна до нея. Нежно обгърна лицето й с ръце и я целуна по устата.
Джеси разшири очи от почуда, после му върна целувката със страст. След един продължителен миг той я отдели от себе си. Тя остана в очакване, но Пит не предприе нищо повече — просто седеше и я гледаше в очите.
— Желая те — промълви тя.
— Добре.
— Сега.
Той я притегли отново към себе си и пак я целуна. После я пусна и рече:
— Всяко нещо по реда си.
— Кое е първото например? — изгледа го тя с наскърбен, но любопитен поглед.
— Първото например е защо ме отвлече в Куба?
— Много подходящо време за подобен въпрос, няма що!
— Освен това обикновено не си падам по любовни игри в отводнителна тръба.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко.
— Ами ако не ти кажа?
Той се разсмя.
— Ще си стиснем ръце и… всеки по пътя си.
Тя постоя известно време облегната на стената на тръбата, размишлявайки колко далеч може да стигне без него. Вероятно не по-далеч от следващия град, от първия срещнат подозрителен полицай или патрул. Пит беше изключително находчив човек. Неведнъж го бе доказвал. Не биваше да пренебрегва факта, че тя има повече нужда от него, отколкото той от нея.
Потърси подходящите думи, за да започне със смислено предисловие. Най-накрая се отказа и изтърси направо:
— Президентът ме изпрати да се срещна с Фидел Кастро.
Зелените му очи я огледаха с откровено любопитство.
— Това е добро начало. Искам да чуя останалото.
Джеси пое дълбоко въздух и продължи. Разказа му за договора, предложен от Кастро, и за необикновения начин, по който го е пратил, за да се изплъзне от зорките очи на съветското разузнаване.