— Имаш ли си неприятности с постовете?
— Ами! Само им махвам и продължавам!
— Сигурно си известен човек. С какво се занимаваш в Хавана?
Фигуероа се разсмя.
— Шофьор съм на такси.
Пит не се опита да потисне усмивката си. Това надмина всичките му очаквания. Облегна се назад и се отпусна, наслаждавайки се на пейзажа като турист. Опита да насочи вниманието си към тайнственото съкровище Ла Дорада на Лебарон, но мислите му се помрачиха от угризение на съвестта.
Знаеше, че по някое време, някъде по пътя може би щеше да се наложи да вземе малкото пари, които Фигуероа имаше в колата си. Пит се надяваше да не стигне дотам, че да трябва дори да убие дружелюбния човечец.
63.
Президентът се върна от космическия център в Хюстън късно вечерта и се качи право в Овалния кабинет на Белия дом. След като проведе тайна среща със Стайнмец и лунните колонизатори и изслуша ентусиазираните доклади върху проучванията им, настроението му се повиши. Дори не помисли за сън, когато влезе сам в кабинета си, обзет от въодушевлението да състави план за осъществяването на нови космически цели.
Седна зад голямото си писалище и отвори долното чекмедже, откъдето извади орехова кутия за пури с овлажнител и взе една пура. Махна целофана й, загледа се в плътно навитите тъмнокафяви листа и вдъхна силния им аромат. Това бяха най-хубавите пури, произвеждани в Куба — „Монтекристо“, но забранени да се внасят в Америка поради ембаргото над кубински стоки.
Президентът разчиташе на свой доверен съученик още от колежа да му доставя контрабандно по една кутия всеки месец. Дори жена му и най-близките му помощници не знаеха за тайния му склад. Той подряза единия край на пурата и равномерно запали другия, като се запита — за кой ли път — какъв ли вой щеше да надигне обществеността, ако научеше за тайната му и донякъде незаконна привилегия.
Но точно тази вечер той не даваше пукната пара за това. Беше на върха на успеха. Икономиката беше стабилизирана и Конгресът най-сетне реши да приеме съкращенията на бюджета и данъчния закон. Международната сцена се намираше в период на изчакване, макар и временно, а рейтингът му се бе покачил с пет пункта. И ето че сега той беше на път да извлече политически дивиденти от предвиждането на предшественика си, както направи Никсън след успеха на програмата „Аполо“. Изумителният успех на лунната колония щеше да се яви кулминационната точка в управлението му.
Следващата му стъпка беше да си спечели добро име в отношенията с Латинска Америка. Кастро беше открехнал вратата с предложението си за договор. Сега, ако президентът можеше да прекрачи прага преди вратата да се е затръшнала отново, имаше изгледи да успее да неутрализира марксическото влияние в страните на Латинска Америка.
За момента тези изгледи бяха доста смътни. Съществуваше вероятност Пит и Джеси Лебарон да са или убити, или арестувани. А ако още не е станало едно от двете, само часове ги делеше от неизбежното. Единственият начин на действие беше да изпрати някой друг да се промъкне нелегално в Куба и да осъществи връзка с Кастро.
Вътрешната разговорна уредба звънна.
— Да?
— Извинете, че ви безпокоя, господин президент — разнесе се гласът на телефонистката на Белия дом, — но господин Броган се обажда и казва, че трябва спешно да говори с вас.
— Няма нищо, свържи ме с него.
Чу се прещракване и Мартин Броган заговори:
— В леглото ли сте вече?
— Не, не още. Какво е това толкова спешно, което не може да почака до утрешната ни среща?
— Все още съм в базата „Андрюс“. Заместникът ми чака с един преведен от руски документ, взет от Кайо Санта Мария. Съдържа направо абсурден материал.
— Можеш ли да ми кажеш за какво става дума?
— Руснаците се готвят да убият Кастро вдругиден. Операцията се нарича „Ром с кола“. Има за цел да подмени кубинското правителство изцяло с руски агенти.
Президентът проследи с поглед пътя на синкавия дим от хаванската си пура към тавана.
— Значи ще предприемат хода по-рано, отколкото предвиждахме — рече замислен той. — И как смятат да елиминират Кастро?
— Това е най-безумната част от плана — отвърна Броган. — Ръката на КГБ — ГРУ — смята да извърши внезапно нападение над града едновременно с убийството му.
— Над Хавана?