Генерал Великов, уморен и измършавял на вид, с униформа, която явно не беше негова, защото не му стоеше добре, тръгна към шевролета. Джеси понечи да предупреди Пит, но той междувременно бе слязъл от мястото си и заобикаляше колата отпред.
Вниманието на Великов беше съсредоточено върху разправията между двамата шофьори и погледът му само се плъзна върху войника с кубинска униформа, който слезе от другата страна на шевролета. Спорът се разгорещяваше все повече и той се намеси на чист испански:
— Какво става тук?
Отговорът не дойде от шофьора му, а от съвършено неочакван източник.
— Нищо, което можем да разрешим по джентълменски — каза ехидно Пит на английски.
Великов го изгледа продължително, веселата му усмивка изчезна, лицето му възвърна безизразния си вид. Единственият признак, че го бе разпознал, беше внезапно появилият се твърд поглед в студените му очи.
— Ние сме от оцеляващите, нали, господин Пит?
— По-скоро сме от късметлиите — отвърна Пит със спокоен глас.
— Поздравявам ви за бягството ви от острова. Как успяхте?
— Със саморъчно направена лодка. А вие?
— С хеликоптер, скрит близо до обекта. За щастие вашите хора не го откриха.
— Голям пропуск.
Великов отмести за миг поглед настрани и видя с крайчеца на окото отпуснатите стойки на телохранителите си.
— Какво ви води в Куба?
Ръката на Пит стисна по-здраво пистолета, чието дуло бе насочено към небето, малко над главата на Великов, а пръстът му не помръдваше от спусъка.
— Защо питате, след като ме обявихте за закоравял лъжец?
— Знам, че лъжете само ако има причина. Знам също, че не сте дошъл в Куба просто да си пийнете ром и да се излежавате на слънце.
— Е, и какво от това, генерале?
— Ами огледайте се, господин Пит. Едва ли може да се каже, че силата е на ваша страна. Кубинците не се отнасят любезно с шпионите. Ще постъпите разумно, ако сложите оръжието си и се оставите под моето покровителство.
— А, не, благодаря. Вече бях под ваше покровителство. То действаше под името Фос Глай. Добре го помните. Много го биваше да забива юмруци в човешка плът. Но с радост ще ви съобщя, че той вече не е в бизнеса на мъченията. Една от неговите жертви го простреля там, където боли ужасно.
— Хората ми могат да ви застрелят още сега на място.
— Видно е, че те не разбират английски и нямат представа за какво си говорим. Но не се опитвайте да ги насъсквате. В Мексико това се нарича нерешено положение. А сте им направили знак, а съм ви пуснал куршум.
Пит се огледа. Кубинският часови и съветският шофьор слушаха с тъпи изражения водения на английски разговор. Джеси се бе свила на две на задната седалка на шевролета и от страничния прозорец се виждаше само върхът на униформената й барета. Телохранителите на Великов стояха отпуснато, погледите и вниманието им бяха насочени към пейзажа, автоматичните им пистолети лежаха стегнати в кобурите.
— Влезте в колата, генерале. Ще пътувате с нас.
Великов изгледа студено Пит.
— Ами ако откажа?
Пит отвърна на погледа му с непоколебима увереност.
— Тогава вие ще умрете пръв. После — вашите охранители, след тях — часовите… Аз съм се подготвил да убивам. А те — не. Така че, ако обичате…
Съветските телохранители изобщо не помръднаха, само гледаха като хипнотизирани, когато Великов безмълвно се подчини на жеста на ръката на Пит и се качи на предната пътническа седалка. След това обърна глава назад и опули очи срещу Джеси.
— Госпожа Лебарон?!
— Да, генерале.
— И сте тръгнали с този безумец?
— Точно така.
— Но защо?
Фигуероа отвори уста да каже нещо, но Пит грубо изблъска настрани съветският шофьор, хвана здраво кубинеца за ръката и го смъкна от колата.
— Ти си дотук, амиго. Съобщи на властите, че сме те похитили и сме задигнали таксито ти. — После подаде през прозореца пистолета си на Джеси и намести дългото си тяло зад кормилото. — Ако генералът почне да буйства, пусни му един куршум в главата.
Джеси кимна и допря дулото на оръжието в тила на Великов.