Пит превключи шевролета на първа и подаде леко газ, сякаш потегляше на неделна разходка. Отдалечавайки се, хвърли поглед към караулката в огледалото за задно виждане. С удовлетворение видя как часовите се засуетиха насам-натам и недоумяваха какво да направят. Едва тогава шофьорът и телохранителите на Великов осъзнаха какво става, хукнаха към черната лимузина и потеглиха след шевролета.
Пит спря колата, грабна пистолета от ръката на Джеси и изстреля няколко куршума в чифт телефонни жици, които излизаха от изолаторите на върха на един стълб. Гумите на шевролета вече се триеха в асфалта, когато откъснатите краища на жиците паднаха на земята.
— Това ще ни спести поне половин час — рече той.
— Лимузината е само на сто метра зад нас и все повече се приближава — съобщи с висок, напрегнат глас Джеси.
— Изобщо няма да им избягате — рече спокойно Великов. — Шофьорът ми е специалист по високите скорости, а двигателят на колата е четиристотин двайсет и пет конски сили.
Въпреки че говореше нехайно и без много да се замисля, Пит създаваше непогрешимото впечатление на човек, който знае точно какво прави.
Той хвърли дръзка усмивка на Великов и рече:
— Руснаците още не са произвели кола, която да засенчи шевролет от петдесет и седма.
И сякаш да потвърди думите си, той натисна педала за газта до пода и насили износените части на старата кола да произведат мощност, каквато не познаваха от трийсет години насам. В огромната бучаща маса от желязо още имаше живот. Тя набра скорост и запоглъща километър след километър главното шосе с равномерно боботещия си осемцилиндров V-образен двигател.
Цялото внимание на Пит бе насочено в шофирането и оглеждането на пътя два, дори три завоя напред. Зилът го следваше неотлъчно зад димната завеса, която изпускаше ауспухът на шевролета. Пит умело взе поредица от остри завои, когато заизкачваха гористи хълмове. Колата беше на ръба да изхвърчи от пътя. Спирачките й почти не вършеха работа, само пускаха миризма и дим всеки път когато Пит ги използваше. Накладките им бяха протрити и металът стържеше върху метал в барабаните.
При скорост сто и петдесет километра в час предните колела „заиграха“ заплашително, кормилото се тресеше в ръцете на Пит. Амортисьорите отдавна се бяха износили и шевролетът поднасяше на завоите, накланяше се опасно, а гумите издаваха звук, наподобяващ крясъци на диви патици.
Великов седеше вдървен, с поглед насочен право напред. Държеше здраво дръжката на вратата, сякаш беше готов да скочи миг преди неминуемата катастрофа.
Джеси беше изплашена до смърт и стискаше очи, докато колата препускаше по пътя. Беше подпряла колене в гърба на предната седалка, за да не бъде лашкана от една на друга страна от движението на колата и да не измества оръжието от тила на Великов.
Дори и да предполагаше на какво изтезание подлага пътниците си, Пит с нищо не го показваше. Половинчасова преднина беше най-многото, на което можеше да се надява, преди кубинските часовои да се свържат с началниците си и да съобщят за отвличането на съветския генерал. Хеликоптерът щеше да е първият знак, че кубинските военни са вдигнати на крак и готвят капан. Кога и след колко километра щяха да блокират пътя беше въпрос само на предположение. Достатъчно беше след някой завой да изникне танк или няколко бронирани коли и всичко щеше да приключи. Единствено присъствието на Великов щеше да предотврати гибелта им.
Шофьорът на зила наистина показа умение. Той настигаше Пит на завоите, но изоставаше на правите отсечки, където старият шевролет рязко увеличаваше скоростта. С крайчеца на окото Пит мерна пътна табела, сочеща, че наближава пристанищният град Карденас. Край пътя се появиха къщи и движението на хора и автомобили започна да се увеличава.
Пит погледна скоростомера. Трепкащата стрелка сочеше 130. Той намали до 110, но задържаше зила на разстояние, докато се провираше между колите, натискайки час по час клаксона. Един полицай направи неуспешен опит да го спре, когато заобикаляше Плаза Колон с издигащата се високо бронзова статуя на Колумб. За щастие улиците бяха широки и Пит успяваше да лавира безпрепятствено между пешеходците и превозните средства.
Градът беше разположен досами равния, заоблен залив и Пит прецени, че докато морето му остава от дясната страна, значи кара в посока към Хавана. Той успя по някакъв начин да се задържи на главния булевард и след не повече от десет минути колата напусна централната част на града и се насочи към магистралата.