Докато шевролетът профучаваше с висока скорост по улиците, зилът успя да скъси разстоянието до петдесетина метра. Един от телохранителите се наведе през прозореца и натисна спусъка на пистолета си.
— Стрелят по нас — съобщи Джеси с глас на човек, напълно изпразнен от емоции.
— Не по нас — отвърна Пит, — а по гумите.
— Няма накъде да мърдате — обади се Великов за първи път след изминатите осемдесет километра. — Предайте се. Не можете да се измъкнете.
— Ще се предам само мъртъв. — Хладнокръвието на Пит беше изумително.
Най-малко такъв отговор очакваше Великов. Ако всички американци бях като Пит, помисли си той, на Съветския съюз лошо щеше да му се пише. Великов винаги се е чувствал горд от умението си да манипулира хората, но този явно беше човек, който не се огъва.
Шевролетът прелетя над една дупка на пътя и се приземи заплашително на едната си страна. Ауспухът изхвръкна и внезапният рев на газоизпускателната система буквално проглуши ушите им. Очите им започнаха да сълзят от дима, купето се превърна в парна баня под смесицата от горещината от двигателя и влагата навън. Подът се беше нагорещил дотолкова, че размекваше подметките на Пит. Той изпита чувството, че работи извънредни часове в котелно помещение.
Шевролетът се превръщаше в механичен хаос. Зъбите на скоростната кутия се бяха изхабили и стържеха от високите обороти. Странно чукане започна да се чува от вътрешността на двигателя. Но колата продължаваше да упорства и със стария си гърлен звук пердашеше напред, сякаш знаеше, че това ще е последното й пътуване.
Пит предпазливо бе започнал да намалява по малко скоростта и така даде възможност на руския шофьор да се приближи на три коли разстояние. Междувременно лъкатушеше по пътя, за да избегне прицела на телохранителя. По едно време отдръпна леко крака си от педала за газта и изчака зила да скъси разстоянието до половин метър.
И тогава натисна спирачките.
Руският сержант, който шофираше, имаше добри реакции, но не чак толкова. Той изви кормилото наляво и за малко щеше да се измъкне невредим, но не му достигна време, а още по-малко разстояние. Зилът се блъсна в задницата на шевролета със силен трясък на стомана и с фонтан от стъкла и вряза радиатора си в двигателя, чийто заден край рязко се изметна настрани.
Останал без контрол, превърналият се в три тона метал зил се завъртя, удари се странично в едно дърво, плъзна се напреки шосето и със скорост над сто километра се удари в един празен повреден автобус край пътя. Оранжев пламък изригна от колата, докато тя се преобръщаше надлъжно и след стотина метра спря върху покрива си с въртящи се във въздуха колела. Оранжевият пламък се превърна в гъст облак черен дим и заклещените вътре руснаци нямаха никаква надежда да се измъкнат живи.
Верният очукан шевролет продължи по пътя си почти на механична сила. Изпод капака на двигателя излизаха на струйки пара и масло. Втората скорост, както и спирачките вече не действаха, откачилата се усукана задна броня се влачеше по асфалта и изхвърляше пръски искри.
Стълбът дим щеше да привлече преследвачите. Обръчът се затягаше. След всеки следващ километър, зад всеки следващ завой можеше да се появи блокада на пътя. Пит беше сигурен, че до броени минути над върхарите на дърветата покрай пътя щеше да закръжи хеликоптер. Нямаше смисъл да залага повече на късмета си. Беше време да „смени конете“.
Зададоха се покрайнините на град Матанзас и той намали скоростта. Видя завод за изкуствени торове и сви към паркинга. Спря издъхващия шевролет под голямо дърво, огледа се и след като не видя никого наоколо, изключи двигателя. Оглушителният грохот от отработените газове се замени с пукота от горящ метал и съскане на пара.
— Какъв ти е следващият план? — попита Джеси, възвърнала вече равновесието си. — Надявам се да си намислил нещо.
— И много правилно се надяваш — отвърна Пит с насърчителна усмивка. — Не мърдай от мястото си. Ако нашият приятел, генералът, почне да хълца, виж му сметката. — И той тръгна през паркинга.
Беше работен ден и мястото беше пълно с коли на работниците. От завода се носеше неприятна миризма, която изпълваше въздуха в радиус от километри. Пит спря близо до портала и изчака влизащата в завода колона от камиони, натоварени с амониев сулфат, калиев хлорид и животински тор да се размине с няколкото други камиони, натоварени с книжни чували преработена тор, които пък излизаха от завода. Беше си наумил нещо и тръгна нехайно по черния път, водещ към магистралата. Изчака петнайсетина минути и видя, че се задава друг товарен автомобил, руско производство, пълен с животински тор, който отби и пое към завода. Пит застана на средата на пътя и започна да му маха да спре.