Един от персонала на Кларк тутакси му я достави.
Пит я приглади върху масата и започна да я проучва.
— Казвате, че не можете да предупредите кубинците, така ли? — попита той, докато оглеждаше пристанищните съоръжения край залива.
— Не — потвърди Хейгън. — Правителството им гъмжи от съветски агенти. Ако ги предупредим, те няма да обърнат внимание и направо ще смажат операцията ни.
— А Кастро?
— Аз имам задачата да проникна през охраната му и да го предупредя — каза Хейгън.
— И вината да се стовари върху Щатите.
— Съветската дезинформация положително ще се погрижи за това.
— Бихте ли ми дали един молив?
Кларк изпълни желанието му и седна отново на мястото си, впервайки мълчаливо очи в ръката на Пит, която отбеляза едно кръгче на картата.
— Моето предположение е, че корабът с бомбата е акостирал в пролива Антарес.
Кларк повдигна вежди.
— Откъде знаеш?
— Това е най-очебийното място за експлозия, която да причини най-големи разрушения. Проливът е вдаден в сушата почти до сърцето на града.
— Разумно предположение — отбеляза Кларк. — Два от заподозрените кораби са хвърлили котва там, а третият е на отсрещната страна на залива.
— Дайте ми повече сведения за корабите.
Кларк прегледа страницата от документацията, отнасяща се до пристигащите кораби.
— Два от тях принадлежат на търговския флот на Съветския съюз. Третият плава под панамска регистрация и е собственост на корпорация, основана от кубински изгнаници антикастровисти.
— Това е корпорация, която действа под прикритие за КГБ — вметна Хейгън. — Руснаците ще заявят, че кубинските изгнаници са маша на ЦРУ, с цел да ни изкарат главните виновници за разрушението. Нито една държава в света няма да повярва, че не сме замесени.
— Добре обоснован план — каза Кларк. — Те едва ли ще използват някой от собствените им плавателни съдове за пренасяне на бомбата.
— Да, но защо им е да разрушават напразно два кораба заедно с товара им? — почуди се Пит.
— Признавам, че е съвсем безсмислено.
— Кажете ми имената на корабите и вида на товара им.
Кларк извади друга страница от документацията и зачете на глас:
— Единият се казва „Озеро Зайсан“, съветски товарен кораб, пренасящ военни продоволствия и съоръжения. Другият, „Озеро Байкал“ е 200 000-тонен петролен танкер. Мнимият кубински кораб се нарича „Ейми Бигълоу“ и е транспортен кораб, превозващ 25 000 тона амониев нитрат.
Пит се загледа в тавана като хипнотизиран, после попита:
— Петролният танкер ли се намира от другата страна на залива?
— Да, до петролната рафинерия.
— Разтоварен ли е някой от корабите?
Кларк поклати глава.
— Около двата товарни кораба досега не е забелязана никаква дейност, а корабът цистерна все още лежи ниско във водата.
Пит седна отново и хвърли студен, твърд поглед на двамата мъже.
— Господа, били сте подлъгани.
Кларк погледна Пит с мрачен израз.
— Какво имаш предвид?
— Надценили сте публичната тактика на руснаците, а сте подценили коварността им — отвърна Пит. — На никой от въпросните кораби няма ядрена бомба. Защото за онова, което са намислили, те нямат нужда от такава.
66.
Генерал-полковник Виктор Колчак, командващ петнайсет хиляди съветски военни части и съветници, разположени на кубинска земя, стана от бюрото си и сърдечно прегърна Великов.
— Генерале, нямате представа колко се радвам, че ви виждам жив!
— Чувствата са взаимни, генерал-полковник — каза Великов, отвръщайки на мечешката прегръдка на Колчак.
— Сядайте, сядайте, имаме да обсъждаме много неща. Който и да стои зад разрушението на наблюдателното ни съоръжение на острова, ще си плати за това. В това ме уверяват и думите на президента Антонов, че той няма да приеме безропотно това безчинство.
— Едва ли някой го подкрепя повече от мен — подчерта Великов. — Но сега трябва да обсъдим по-спешен въпрос.
— Искате ли чаша водка?
— Ще мина и без нея — отвърна рязко Великов. — „Ром с кола“ влиза в действие утре в десет и половина сутринта. Приключихте ли с приготовленията?
Колчак наля малко водка за себе си.