На външен вид Мани, Моу и Джак изглеждаха така, сякаш нищо не проумяват, лицата им бяха неразгадаеми. Вътрешно обаче и тримата бяха изумени от адската картина, която им описваше Пит.
Моу се обърна към Кларк.
— Знаеш ли, той май не се шегува.
— Така е. В Лангли са изтълкували погрешно съветския замисъл. Същите резултати могат да бъдат получени и без да се прибягва до ядрено насилие.
Мани стана и стисна с огромните си длани раменете на Пит като в менгеме.
— Човече, не мога да не те поздравя. Наистина много ти сече пипето.
Джак се обади за първи път.
— Не е възможно да разтоварим корабите до началото на утрешното честване.
— Но можем да ги изместим — каза Пит.
Мани премисли за миг думите му.
— Колкото до товарните кораби, да, ще ги отдалечим от пристанището, но се съмнявам, че ще успеем да потеглим с петролния танкер навреме. Ще имаме нужда от влекач, за да обърнем носа му към канала.
— С всеки километър, с който можем да отдалечим корабите от пристанището, спасяваме стотици човешки живота — отбеляза Пит.
— Трябва да предвидим допълнително време и за откриването на детонаторите — вметна Моу.
— Ако ги намерим, преди да сме излезли в открито море, толкоз по-добре.
— Ако не — смотолеви навъсен Мани, — значи сме обречени на самоубийство.
— Тъкмо ще спестиш на жена си разноските по погребението — подхвърли Джак с усмивка като на мъртвец. — Нищо няма да остане от теб.
Моу изглеждаше замислен.
— Малко хора сме.
— Колко корабни инженери можете да съберете? — попита Пит.
Моу посочи с брадичка към Мани.
— Мани е бил главен инженер. Кого друг можеш да посочиш, Мани?
— Енрико е запознат с пътя до машинното. Както и Хектор, когато е трезвен.
— Дотук, трима — каза Пит. — А моряци?
— Петнайсет, като прибавим Моу и Джак, стават седемнайсет — отвърна Кларк.
— Значи двайсет, плюс мен — двайсет и един — пресметна Пит. — А лоцмани?
— Тия копелета до един са хора на Кастро — отвърна с презрение Мани. — Сами ще трябва да изведем корабите от пристанището.
— Не бързайте толкова — намеси се Моу. — Дори и да обезвредим охраната на доковете, ще остане да се преборим с корабните екипажи.
— Лично аз ще водя една ударна група — поясни Кларк. — Но ми е любопитно как вие смятате да извършите своята задача.
— Считайте я за изпълнена — обади се Пит с широка усмивка. — Корабите са изоставени. Аз ще се погрижа екипажите да бъдат евакуирани тихомълком на безопасно място извън зоната на разрушението.
— Руснаците може и да спасят живота на своите хора — каза Моу, — но едва ли ще ги е грижа за чуждестранния екипаж на „Ейми Бигълоу“.
— Естествено. От друга страна обаче, те не са рискували да оставят някой любопитен моряк да се мотае наоколо, докато са разполагали детонаторното устройство.
Джак се замисли за малко, после каза:
— Две и две прави четири. Този човек има ум като бръснач.
Мани изгледа Пит с новооткрито уважение в погледа.
— Ти от Управлението ли си?
— Не, от НЮМА.
— Докъде я докарахме, съвети от аматьор! — въздъхна Мани. — Май е време да се пенсионирам.
— Според теб колко души патрулират корабите? — обърна се към него Кларк.
Мани извади зацапана носна кърпа и преди да отговори, шумно изсекна носа си, все едно че дива гъска изкряка.
— Около десетина души охраняват „Бигълоу“. Горе-долу толкова има и около „Зайсан“. Малък патрулен катер е хвърлил котва близо до петролния танкер. В него едва ли има повече от шест-седем души.
Кларк заговори, крачейки напред-назад.
— Тогава това е всичко. Събирайте екипите си. Моята група ще извади от строя охраната и ще брани операцията. Мани, ти и твоите хора потегляте с „Ейми Бигълоу“. Моу, заеми се с „Озеро Зайсан“. Влекачът остава за теб, Джак. Само гледай да не настане паника, когато го отвлечеш. Разполагаме с още шест часа дневна светлина. Нека да използваме всяка минута от нея. — Той спря да крачи и огледа лицата на мъжете. — Някакви въпроси?
Моу вдигна ръка.
— Какво ще стане с нас, след като излезем в открито море?
— Задействай корабния двигател и отпрашвай колкото можеш по-бързо, преди началото на взривовете.