Никой не направи коментар. Всички знаеха, че шансовете им граничат с безнадеждността.
— Предлагам да тръгна с Мани — обади се след малко Пит. — Много ме бива на кормилото.
Мани стана на крака и удари Пит с длан по гърба, което изкара въздуха му.
— За бога, Сам, май ще почнеш да ми харесваш.
Пит го погледна със сериозно лице.
— Да се надяваме, че ще живеем достатъчно дълго, та да се убедя в това.
68.
„Ейми Бигълоу“ беше хвърлил котва край модерен пристан, построен от съветски инженери. Оттатък него, на неколкостотин метра от доковия канал, се издигаше светложълтият корпус на „Озеро Зайсан“ — сега тъмен и безлюден. Светлините на града блещукаха в черните води на пристанището. Няколко облака откъм планините минаха над града и продължиха над морската шир.
Командирската машина, руско производство, отби от булевард „Десемпарадос“, следвана от два тежкотоварни военни камиона. Конвоят се придвижваше бавно през пристанищния квартал и накрая спря до товарната рампа на „Ейми Бигълоу“. Един часовой излезе от будката и предпазливо се приближи до колата.
— Имате ли пропуск за влизане в района? — попита той.
Кларк, облечен с униформа на кубински полковник, му хвърли надменен поглед.
— Изпратете да повикат началника на охраната — нареди той строго и добави: — И използвайте „сър“, когато се обръщате към офицер!
Разпознавайки ранга на Кларк в светлината на жълтеникавите натриеви лампи, часовоят застана мирно и отдаде чест.
— Тъй вярно, сър. Ще доложа.
Часовоят изтича обратно в будката и вдигна портативния предавател. Кларк се размърда притеснен на мястото си. Измамата беше жизненоважна, тактиката на твърдата ръка — фатална. Ако бяха нападнали корабите със святкащи оръжия, алармените системи на всички военни гарнизони в града щяха да проехтят. Тогава руснаците, притиснати до стената, щяха да бъдат принудени да задействат експлозивите по-рано от определеното време.
От вратата на близкия склад излезе един капитан, спря се за миг да огледа чакащата колона, след това се приближи откъм пътническата страна на командирската машина и отдаде чест на Кларк.
— Капитан Роберто Херас — представи се той. — На вашите услуги, сър.
— Полковник Ернесто Перес — отвърна Кларк. — Имам заповед да сменя вас и хората ви.
По лицето на Херас се изписа смущение.
— На мен ми е наредено да охраняваме корабите до утре до обед.
— Има промяна — отвърна рязко Кларк. — Съберете хората си за оттегляне обратно в казармата.
— Ако не възразите, полковник, бих искал да чуя потвърждението на заповедта от моя командир.
— А той пък ще трябва да се обади на генерал Мелена, който обаче е в леглото си и спи. — Кларк го загледа с присвити, студени очи. — Едно писмо, свидетелстващо за вашето неподчинение, няма да ти е от полза, когато дойде време за повишаването ви в майорско звание.
— Моля ви, сър, съвсем не отказвам да се подчиня на висшестоящ началник.
— Тогава ви съветвам да приемете пълномощието ми.
— Да, полковник. Аз… аз не се съмнявам в думите ви… — отстъпи той. — Ще събера хората си.
— Направете го.
Десет минути по-късно капитан Херас доведе под строй отряда от двайсет и четирима охранители. Кубинците приеха смяната на дежурството на драго сърце. Всички се радваха, че ги освобождават и ще се върнат в казармата, за да се наспят. Изглежда, Херас не обърна внимание, че хората на полковника останаха скрити в тъмнината на водещия камион.
— Това ли е целият ви отряд? — попита Кларк.
— Да, сър. Всички са налице.
— Заедно с мъжете, които охраняват и другия кораб?
— Извинете, полковник, но оставих часовои на товарната рампа, за да не се качи някой, докато вашите хора заемат местата си. На тръгване ще минем да ги вземем.
— Много добре, капитане. Задният камион е празен. Наредете им да се качат в него. А вие може да използвате моята кола. По-късно ще пратя помощника си в щабквартирата ви, за да я върне.
— Много любезно от ваша страна, сър. Благодаря ви.
Кларк държеше едната си ръка в джоба на панталона, където се намираше 25-калибровия автоматичен пистолет със заглушител, но не я помръдна. Кубинците вече се качваха по сваления заден подвижен капак на камиона под напътствията на един сержант. Кларк отстъпи мястото си на Херас и с нехайна походка тръгна към смълчания камион отзад, където бяха Пит и кубинските моряци.