Камионите направиха завой и вече излизаха от района на пристанището, когато една служебна кола с руски офицер се приближи и спря. Офицерът подаде глава от прозореца на задната седалка, по лицето му беше изписано подозрение.
— Какво става тук?
Кларк пристъпи бавно до колата, заобиколи я отпред и се увери, че единствените й пътници бяха руснакът и шофьорът му.
— Смяна на охраната.
— Не знам да има такава заповед.
— Дойде от генерал Великов — отвърна Кларк и спря на не повече от половин метър от задната врата. Сега видя, че руснакът също е полковник.
— Идвам направо от щабквартирата на генерала, за да направя проверка на охраната. Не ми каза нищо за смяна. — Полковникът отвори вратата, възнамерявайки да слезе. — Трябва да има някаква грешка.
— Няма никаква грешка — отвърна Кларк, после натисна с коляно вратата, за да я затвори отново и стреля между очите на полковника. След това най-невъзмутимо пусна още два куршума в тила на шофьора.
След минути колата бе включена на скорост и бе избутана към тъмната вода между пристаните.
Мани вървеше начело, следван от Пит и четиримата кубински моряци. Те се качиха забързано по товарната рампа на главната палуба на „Ейми Бигълоу“ и се разделиха. Пит тръгна нагоре по една стълба, а другите слязоха на долната палуба и продължиха към машинното отделение. Кормилната рубка тънеше в мрак и Пит я остави така. В следващия половин час провери с джобно фенерче електронните табла за управление на кораба и високоговорителя и се постарая да запомни добре всяка подробност.
Взе корабния телефон и позвъни в машинното. Мина цяла минута, преди Мани да се обади.
— Какво, по дяволите, искаш?
— Само проверявам — отвърна Пит. — Аз съм готов.
— Ще има да чакаш, господинчо.
Преди Пит да отговори, в кормилната рубка влезе Кларк.
— С Мани ли говориш? — попита той.
— Да.
— Кажи му да се качи.
Пит предаде бързата команда на Кларк и в отговор бе залят от водопад от неприлични думи.
Не мина и минута, и Мани нахълта в помещението, плувнал в пот и машинно масло.
— Хайде, говори, че имам проблем — обърна се той към Кларк.
— И Моу има, и то по-голям.
— Разбрах. Двигателите са изключени.
— А твоите в нормално състояние ли са?
— Защо да не са?
— Защото съветският екипаж е изпочупил всички възможни вентили на „Озеро Зайсан“ — отвърна мрачно Кларк. — Моу каза, че ще му трябват две седмици, за да го ремонтира.
— Джак ще трябва да го изтегли в открито море с влекач — добави Пит.
Мани се изплю през вратата на рубката.
— После влекачът по никой начин няма да успее да се върне, за да изтегли и петролния танкер. Руснаците не са слепи. Щом изгрее слънцето, ще им стане ясна картинката.
Кларк закима бавно в знак на разбиране.
— Опасявам се, че си прав.
— Какво да правим тогава? — обърна се Пит към Мани.
— Ако това корито имаше дизелови двигатели, след два часа щях да го подкарам. Но то е с парни турбини.
— При това положение колко време ти трябва?
Мани заби поглед в пода и започна да прехвърля в съзнанието си продължителните и сложни процедури.
— Започваме с мъртъв агрегат. Първото нещо, което трябва да направим, е да пуснем в действие дизеловия генератор и да загасим горивните камери в пещта, за да загреем горивото. Тръбите трябва да бъдат подсушени от кондензация, котлите да се запалят и да се пуснат спомагателните устройства. После ще изчакаме налягането на парата да се повиши достатъчно, за да задейства турбините. За всичко това ще са ни нужни четири часа, при условие че всичко върви нормално.
— Четири часа?! — Кларк почувства, че му се завива свят.
— Значи „Ейми Бигълоу“ не може да напусна пристанището преди разсъмване — каза Пит.
— Така излиза. — В гласа на Кларк се долови нотка на отчаяние.
— Не, не излиза така — възрази решително Пит. — Ако успеем да изтеглим дори един кораб от входа на пристанището, ще намалим броя на жертвите с една трета.
— И всички ние да умрем — добави Кларк. — Няма как да се спасим. Преди два часа щях да дам петдесет процента шанс за нас да се спасим. Но не и сега, не и когато твоето старо приятелче Великов види чудовищния си план да дими на хоризонта. И да не забравяме, че не след дълго липсата на съветския полковник, който лежи на дъното на залива, ще бъде забелязана и цял полк ще довтаса тук да го търси.