— Ами и онзи капитан на охраната — допълни Мани. — Много бързо ще му дойде ума в главата, след като си изпати, задето е прекъснал дежурството без съответната заповед.
Звук на тежки дизелови двигатели бавно се усилваше навън и корабната камбана отби три приглушени удара.
Пит се вгледа през прозореца на командния мостик.
— Джак идва насам с влекача.
После се обърна и погледна светлините на града. Заприличаха му на огромна кутия за бижута. Замисли се за множеството деца, които се приготвяха да си лягат, очаквайки с нетърпение утрешните празнични церемонии. Запита се колко ли от тях нямаше да се събудят никога.
— Все още има надежда — каза той след малко и започна да описва какво според него ще бъде най-доброто разрешение за намаляване на разрушението и спасяването на колкото се може повече от Хавана. Когато свърши, замести поглед от Мани към Кларк и обратно.
— Е, приложимо ли е?
— Дали е приложимо ли? — попита слисан Кларк. — Как ни виждаш мен и още трима да държим настрана кубинската армия в продължение на три часа? Това е равносилно на самоубийство.
— А според теб, Мани?
Мани се вгледа в Пит, мъчейки се да прочете нещо в набразденото лице, което едва се виждаше на светлината от лампите на пристана. Защо един американец иска да жертва живота си за хора, които биха го разстреляли, без да се замислят? Разбра, че никога няма да узнае отговора в тъмната кормилна рубка на „Ейми Бигълоу“ и бавно сви рамене в подкрепа на окончателното си изказване.
— Само си губим времето — рече той и се запъти обратно към машинното отделение.
69.
Дългата черна лимузина намали ход и спря безшумно пред главния портал на тайната ловна хижа на Кастро, намираща се сред хълмовете на югоизток от столицата. Едното от двете знаменца на колата символизираше Съветския съюз, а другото означаваше, че пътникът в нея е военен от висок чин.
В къщата за гости извън ограденото имение се помещаваше главната квартира на отряда от елитни телохранители на Кастро. Един мъж в униформа, но без отличителни знаци, тръгна бавно към лимузината. Той погледна фигурата на седналия в мрака на задната седалка едър съветски офицер и документа за самоличност, подаден от прозореца.
— Генерал-полковник Колчак, не е нужно да ми се представяте — каза мъжът и отдаде чест. — Хуан Фернандес, началник на охраната на Фидел.
— Никога ли не спите?
— Аз съм нощна птица — отвърна Фернандес. — Какво ви води насам в тази глуха доба?
— Внезапно възникнал спешен случай.
Фернандес изчака да чуе подробности, но такива не последваха и той се почувства неловко. Знаеше, че само критично положение би довело тук съветски представител от най-високо ниво в три и половина часа сутринта. Но не беше сигурен как да постъпи.
— Съжалявам, сър, но Фидел даде изрично нареждане никой да не го безпокои.
— Уважавам желанията на президента Кастро, но аз трябва да разговарям с Раул. Моля, кажете му, че съм дошъл по изключително спешен въпрос, който трябва да обсъдим насаме.
Фернандес размисли за малко над думите му, после кимна.
— Ще се обадя в хижата и ще съобщя на помощника му, че сте на път към него.
— Благодаря.
Фернандес махна на невидимо лице във външната къща и електронно задействаният портал започна да се отваря. Лимузината пое по виещия се почти четири километра път, опасващ хълмовете. Най-накрая колата спря пред голяма вила в испански стил с изглед към хълмист терен, осеян тук-там с далечни светлини.
Шофьорът слезе и чакълестата алея захрущя под ботушите му, докато той заобикаляше колата, за да отиде до пътническата врата. Застана до нея, но не я отвори, само хвърляше по някой разсеян поглед към охраната пред вилата. Минаха пет минути и най-сетне, прозявайки се, началникът на кабинета на Раул Кастро се появи на вратата.
— Генерал-полковник, какво неочаквано удоволствие — каза той без ентусиазъм. — Моля, заповядайте. Раул сега ще слезе.
Без да каже нищо, съветският офицер измъкна огромното си туловище от колата и последва помощника по широката веранда и оттам във фоайето на резиденцията. Шофьорът му вървеше на няколко крачки след него. Помощникът на Кастро се отдръпна настрани и ги покани с жест на ръката да влязат в трофейната зала.