— Майор Борчев, формирайте отряд и вървете на пристанището. Сам поемете командването. Проверете кои са въпросният Перес и отряда му и ме уведомете веднага след като научите нещо.
След това Великов натисна бутона за секретарката си.
— Свържи ме с щабквартирата на генерал-полковник Колчак.
Заместникът на Великов изправи рамене на стола си и го загледа с любопитство — никога не беше виждал Великов в нервно състояние.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Още не знам — смотолеви Великов.
Изведнъж от другата страна на линията се разнесе познатият глас на генерал-полковник Колчак.
— Великов, как вървят нещата с ГРУ и КГБ?
Великов остана като онемял за няколко секунди и след като се съвзе, попита:
— Къде се намирате?
— Къде се намирам ли? — отвърна Колчак. — Ами събирам си документите и вещите от кабинета, като теб. Защо, къде мислиш, че се намирам?
— Току-що ми съобщиха, че сте на среща с Раул Кастро в ловната му хижа.
— Съжалявам, но още не съм развил способността да бъда на две места едновременно — каза невъзмутимо Колчак. — Изглежда, на твоите разузнавачи започват да им се привиждат призраци.
— Много странно. Съобщението дойде от напълно доверен източник.
— В опасност ли е „Ром с кола“?
— Не, продължава както е замислена.
— Добре. Тогава приемам, че операцията протича гладко.
— Да — излъга Великов със страх, примесен с несигурност, — всичко е под контрол.
70.
Влекачът беше наречен „Писто“ на името на испанско ястие от задушени червени пиперки, тиквички и домати. Името напълно му подхождаше, тъй като и двете страни на корпуса бяха нашарени със струйки червеникава ръжда, а месинговите му части бяха зеленясали. Но независимо от занемарената му външност, огромният дизелов двигател с мощност 3 000 конски сили, който туптеше във вътрешността му, беше чист и лъскав като бронзова скулптура.
Хванал здраво кормилото от тиково дърво, Джак гледаше през замъгления от мокри ивици прозорец към огромното тяло, което изникваше в гъстия мрак. То беше студено и тъмно като другите два товарни кораба на смъртта, завързани за доковете. Никаква навигационна светлина не издаваше присъствието му в залива, само патрулният катер, който обикаляше корпуса му дълъг 335 и широк 50 метра, служеше за предупреждение към другите плавателни съдове да спазват разстояние.
Джак изравни „Писто“ с „Озеро Байкал“ и внимателно го насочи към котвената верига. Патрулният катер ги забеляза и веднага се приближи. Трима мъже бързо излязоха от командния мостик и насочиха разположеното на носовата част скорострелно оръдие. Джак подаде сигнал в машинното за „стоп машини“ — команда, единствено за привличане на вниманието, защото вълната пред носа на влекача вече се стопяваше на повърхността.
Млад лейтенант с брада се надвеси през прозореца на кормилната рубка на патрулната лодка и заговори през рупор.
— Това е забранена зона. Нямате работа тук. Отдалечете се!
Джак сви длани пред устата си и извика:
— Генераторите ми загубиха мощност и дизелът ми току-що спря. Можете ли да ме вземете на буксир?
Лейтенантът поклати раздразнен глава.
— Това е военен катер. Ние не вземаме кораби на буксир.
— Тогава мога ли да се кача на борда и да използвам радиото ви, за да уведомя шефа? Той ще прати друг влекач да ме изтегли.
— Какво му е на аварийния ви акумулатор?
— Изтощи се. — Джак разпери ръце в знак на безпомощност. — Нямам и резервни части. В списъка на чакащите съм. Знаете как е.
Плавателните съдове бяха толкова близо един до друг, че почти се докосваха. Лейтенантът остави настрана рупора и отвърна с хриплив глас:
— Не мога да допусна това.
— В такъв случай ще трябва да хвърля котва точно тук до сутринта — ядосан рече Джак.
Лейтенантът пораженчески вдигна ръце и му се сопна:
— Добре, качете се и се обадете.
Джек спусна стълба до палубата на катера и прескочи 120-сантиметровото разстояние между двата морски съда. Огледа се бавно, с моряшко безразличие наоколо, но не пропусна да забележи отпуснатите стойки на тричленната оръдейна команда, помощник-капитана, който, застанал до кормилото, палеше нехайно цигара, и уморения израз по лицето на лейтенанта. Стана му ясно, че липсваше само един член от корабния екипаж — машинният инженер, който беше долу.