Лейтенантът се приближи до Джак.
— Действайте по-бързо, защото се намесвате във военна операция.
— Простете ми — сервилно отвърна Джак, — но това не е по моя вина.
Той се протегна, сякаш искаше да се ръкува и пусна от автоматичното си оръжие със заглушител два куршума в сърцето му. После спокойно застреля и кърмчията.
Троицата около оръдието на носа се строполиха и издъхнаха от съвършено точните три прицела на стрелите, изстреляни от арбалетите на моряците на Джак. Машинният инженер изобщо не усети куршума, който го улучи в слепоочието. Той падна върху дизеловия двигател на катера, стискайки в безжизнените си ръце парцал и гаечен ключ.
Джак и моряците му отнесоха труповете долу, после бързо отвориха всички изпускателни пробки и кранове. Върнаха се обратно на влекача и повече не обърнаха никакво внимание на потъващия патрулен катер, който бе понесен от течението в тъмнината.
Нямаше стълба, затова през бордовата ограда на петролния танкер бяха хвърлени две абордажни куки. Джак и още двама се изкатериха по корпуса, а после изтеглиха портативни резервоари с ацетилен и горелка.
След четирийсет и пет минути котвените вериги бяха срязани и малкият „Писто“, подобно на мравка, която се опитва да отмести слон, заби плътния си въжен носови кранец в огромната кърма на „Озеро Байкал“. Отначало почти незабележимо, сантиметър по сантиметър, а после метър по метър, влекачът започна да избутва кораба цистерна настрани от рафинерията и към средата на залива.
Пит наблюдаваше ленивото движение на „Озеро Байкал“ през очила за нощно виждане. За щастие отливът работеше в тяхна полза и отдалечаваше „бегемота“ от сърцето на града.
Пит беше намерил един самостоятелен дихателен апарат и беше проверил трюмовете за детониращ механизъм, но не откри такъв. Дойде до заключението, че вероятно е заровен някъде под амониевия нитрат в някой от средните трюмове. След два часа се качи на главната палуба и с облекчение вдъхна студения бриз, духащ от морето.
Часовникът на Пит показваше 4:30, когато „Писто“ се появи и започна да се връща към доковете. Беше се насочил право към кораба с муниции. Джак го направляваше на заден ход, а Моу и хората му хвърлиха влекалното въже, което се развиваше от огромната кърмова лебедка на влекача, и го завързаха здраво за кърмовите кнехти на „Озеро Зайсан“. Хвърлиха въжета, но точно когато „Писто“ бе готов да потегли, един военен конвой от четири товарни автомобила се зададе шумно по пристана.
Пит се спусна надолу по подвижното корабно мостче и с всичка сила се затича по дока. Заобиколи един товарен кран и спря до кърмовото въже. Издърпа дебелото, омаслено въже от боларда и го метна във водата. Не му остана време да направи същото и с носовото въже. От военните камиони вече слизаха тежковъоръжени мъже и се групираха в бойни групи. Той се качи обратно по мостчето и включи електрическата лебедка, която го изравняваше до нивото на палубата, за да предотврати нападение от пристана.
Грабна телефонната слушалка на мостика и позвъни в машинното.
— Мани, те са тук — беше краткото му съобщение.
— Имам вакуум и достатъчно пара в един от котлите и мога да го размърдам.
— Чудесно се справяш, приятелю. Спести цял час и половина.
— Тогава да си надигаме задниците.
Пит отиде до корабния телеграф и премести стрелките на положение „в готовност“. Завъртя кормилото така, че кърмата първо да се измести от кея. После подаде сигнал за „много бавен назад“.
Мани му се обади за потвърждение от машинното и в следващия миг Пит почувства вибрация под краката си.
С внезапен страх Кларк осъзна, че малката му група е превъзхождана по численост и че пътят й за бягство е пресечен. Откри също, че не са изправени пред обикновени кубински войници, а пред елитна част от съветската морска пехота. В най-добрия случай той можеше да спечели само няколко минути — време, достатъчно за корабите да се отдалечат от доковете.
Той бръкна в една брезентова торба и извади граната. Излезе от сянката и метна гранатата в задния автомобил. Взривът се чу като глухо тупване, последвано от ярък пламък, вследствие на възпламеняването на резервоара за горивото.
Камионът като че ли се разцепи навън и мъжете се пръснаха по дока като пламтящи кегли.
Той се затича между зашеметените и объркани руснаци, стъпвайки по викащите от болка ранени, които се търкаляха около дока в отчаяни опити да намокрят горящите си дрехи. Кларк хвърли още три гранати под останалите камиони и детонациите им последваха в бърза последователност, огласяйки залива.