— Но само за нас — отвърна сдържано Пит. — За статуята всичко е започнало преди четиристотин години в една бразилска джунгла.
— Трудно е да си представя, че такова красиво нещо е причинило смъртта на толкова много хора.
Пит не я слушаше и не каза нищо.
Джеси му хвърли любопитен поглед. Той гледаше съсредоточено статуята, съзнанието му блуждаеше в друго време, на друго място.
— „Богато съкровище, сладко удоволствие“ — изрецитира тя.
Пит бавно извърна глава и я погледна и тогава погледът му се върна в настоящето. Магията беше развалена.
— Съжалявам — рече той.
Джеси не можа да сдържи усмивката си.
— Кога смяташ да опиташ?
— Какво да опитам?
— Да побързаш да потърсиш изчезналия град на Ла Дорада.
— Не е нужно да бързам — отвърна той и се разсмя. — Той няма да избяга.